Бабинден

Бабинден е един от големите и тачени в традиционния календар женски празници. На този ден народът изразява своята признателност и отдава почит на жените помагачки при раждането, наричани „баби“, без оглед на възрастта им. Натрупаният през вековете човешки опит се е превърнал в чародейство и те са считани не само за опитни акушерки, но и наместнички на Божата майка, притежаващи тайнствени познания да се борят с всички зли сили. Празникът се отбелязва в чест на бабата, за здраве на децата и родилките и е израз на преклонение на земния човек пред най-святото и велико чудо в природата – раждането. Рано сутринта, още преди изгрев слънце, невестите отиват на чешмата да налеят прясна вода и се отправят към дома на бабата, като носят сапун и кърпа. Ритуалното поливане се извършва под плодно дърво или трендафил, като бабата хвърля с шепи вода нагоре и нарича: „Да рипкат децата, да растат бели и червени!“. Тя закичва децата, на които е бабувала, с китка здравец, червен и бял влас, сребърна паричка, намазва челата им с мед и благославя, а майките я даряват с пешкир, риза, платно. На обяд невестите се събират на богато празнично угощение в дома на бабата, като всяка носи прясна погача, печена кокошка, бъклица вино и ракия. Почетното място е отредено на бабата. Нейните действия по време на гощавката са подчинени на идеята за осигуряване на здраве, плодовитост и многолюдна челяд. Бабата ръси с решето просо на трапезата, крие се зад наредения голям куп от питки, а над главата на най-младата родилка разчупва погача, стиска глава лук, захранва невестата с хляб и сол и др. Някои от участниците в обичая се маскират като булка и зет, старец и баба и др. Основен обреден реквизит е знамето, което се носи от жените до края на деня. Закачливите песни, волните шеги и бурната веселба създават своеобразна забавна атмосфера на празника. Кулминационен момент е обредното къпане на бабата, познато като „влечугане“. Накичена с пуканки и чушки, качена на колесарка, бабата е тържествено отвеждана на реката, като шумното шествие минава през цялото село. На реката бабата се окъпва ритуално, а тя от своя страна плиска вода с пълни шепи нагоре и нарича: „Колкото капки в реката, толкоз деца в селото, толкоз здраве и берекет!“. През целия ден не спират веселието, игрите и пиперливите шеги, а вечерта на мегдана се вие голямо общо хоро.