В народния календар Антоновден и Атанасовден, отбелязвани на 17 и 18 януари, са посветени на братята близнаци Антон и Атанас и се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Според традиционните вярвания двамата светци са ковачи. В митологичните представи ковачите близнаци са първотворци на вселената, оформящи света чрез разрушителната, но и божествена стихия на огъня. Широко разпространена легенда разказва, че в далечни времена, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата братя вадели желязото с голи ръце от огъня. Веднъж обаче, работейки в ковачницата и наблюдавайки свитите лапички на спящото куче, били осенени от прозрението да измайсторят клещите по подобие на кучешките крачета. Народните представи за светците като господари на чумата и други болести предопределят спазването на редица забрани и извършването на определени обредни действия – не се преде и шие, не се слагат варива на трапезата, не се работи, приготвят се и се раздават намазани с мед питки и др. В народния календар Атанасовден е познат като „Среди зима“. Вярва се, че на този ден светецът господар на зимните студове и снегове съблича кожуха си, възсяда коня си, облича бяла копринена риза и отива в планината да прогони зимата и да „вика“ лятото. С Атанасовден се свързва очакваната промяна във времето и затова хората посрещат слънчевия изгрев на висок хълм на открито и със запалени огньове. Празничната обредност включва семейни трапези, общоселски курбани и традиционни гостувания на имениците.
Антоновден и Атанасовден
предишни статии