Скъпи приятели!
Приключи нашата онлайн викторина „В очакване на Коледа”.
Ето и имената на наградените:
Специалната награда – празничен коледен кравай, получава
Павлета Живкова Иванова.
За своите верни отговори са отличени и получават награди:
Ивелина Михайлова Стефанова
Миглена Христова
Георги Ненов Абаджиев
Честито на печелившите!
Музейната колегия благодари на участниците за проявения интерес и пожелава на всички светли, благословени и щастливи празници!
А ето и верните отговори:
1. Защо празнуваме Коледа на 25 декември?
Най-големият зимен празник в християнския календар – Коледа, има всъщност езически корени. Дълбинният смисъл на коледната обредност ни отвежда към древния култ към слънцето и разкрива представи и вярвания, свързани с граничното време на зимното слънцестоене. Тогава, когато най-почитаното от всички народи небесно светило свършва своя път и се възражда „Непобедимото слънце”, гърци и римляни отбелязвали края на старата и началото на новата слънчева година с пищни тържества, посветени на бога Кронос (Сатурн). Времето на Кронос се смятало за „златен век” на всеобщо благоденствие на човечеството, когато всичко било в изобилие, нямало бедни и богати, а припомнянето на изгубения рай ставало чрез отрупани трапези, на които роби и господари сменяли местата си. Сатурналиите в Древния Рим се проточвали цяла седмица и били изпълнени с религиозни пиршества, тържествени жертвоприношения, размяна на дарове, пищни карнавали и всеобщо веселие по изпълнените с тълпи улици. В продължение на векове християнството търсело примирение с древните езически вярвания и неуспяло да се пребори с тях, прибавило към наследените традиции и обичаи своето начало, като въвело нов празник – Рождество Христово, за да достигне до нас днес едно удивително тайнство от езически и християнски символи, вплело ведно богатство от ритуали, благодарност и надежда, идващи с раждането на „Непобедимото слънце” и на Спасителя.
2. Откъде произлиза името на празника Коледа?
Етимологията на името е свързана с думата „календи“/ кalendae/, с която в Древния Рим наричали първия ден на месеца, а корените на януарските календи са в култа към двуликия бог Янус, който отваря и затваря вратите на слънцето. „Календи”, както и думата календар произлиза от глагола calare – „възвестявам“. Влиянието на античната традиция е не само терминологично, а и в съдържанието на празника, разположен в граничния период между старата и новата година. В Източната римска империя – Византия, въпреки приетата официална християнска религия, януарските календи и пищните тържества, свързани с отбелязване началото на новата година, били особено популярни. През 680 г. поредният църковен събор в Константинопол /наречен Турлански/ решил „да отстрани напълно от обществото на вярващите т.н. „Календи”, и забранил „тази скверна традиция” поради неприкритото ѝ езическо съдържание. Явно във Византия са продължавали да се изпълняват старите практики от езическото време на „Календите”. Тези ритуали се вмъквали в християнската религия и съвпадали с деня на Рождество Христово, което пък на свой ред съвпада със старата българска Нова година. Хилядолетното взаимодействие и преплитане между езичество и християнство можем да открием и днес в богатството и многообразието на достигналата до нас коледна обредност.
3. Какво представлява бъдникът?
За празничния огън на Бъдни вечер мъжете приготвят „бъдник” – дълголетно, здраво, дъбово /или крушово/ дърво, което стопанинът на всеки дом трябва да отсече. В единия край се пробива дупка, слага се зехтин, тамян и вино, запушва се с клин, след което дървото се увива в бяло платно, намазва се с осветено масло и така миросано, то вече е готово, за да бъде запалено тържествено вечерта и да гори цяла нощ в огнището. Сбирал сок от земята и сили от слънцето, извисил се до небесата, бъдникът символизира митологичното космическо дърво. В тази най-свята нощ на бъдното, на очакването и надеждата той ще бъде връзката между небесното и земното, символ на живота и път към света на прадедите. По него ще гадаят, по него ще слезе Млада бога, за да бъде светлината във всеки дом и всяко сърце:
„Ой те дръвце, право дръвце,
де си расло толко тънко,
толко тънко, та високо.
Отговаря тънко дръвце:
Я съм, моме, златно дръвце,
златно дръвце плодовито:
ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земя,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато!
Слез ще по мен Млада бога,
ще дарува добра дарба…”
4. Какви хлябове се приготвят за трапезата на Бъдни вечер и кои са основните символи и елементи в тяхната украса?
Коледните хлябове са изключително разнообразни по форма, украса и названия. Те са символ на здраве и живот, плодородие и изобилие, начало на новата слънчева година. Според прeдназначението си и функцията в обичая те могат да бъдат обособени в три групи. Хлябовете, посветени на самия празник – Бъдни вечер и Коледа, се наричат „богова пита”, „боговица”. Обикновено те са с кръгла форма – символ на слънцето и на един ограден и защитен, непристъпен за зли сили земен свят, и са „нашарени” най-често с кръстен знак. С богата пластична украса се отличават хлябовете, посветени на дома и стопанството. Различните орнаменти и изображения, моделирани от парченца тесто, символизират труда на селянина, надеждата за плодородие и честити дни и определят многообразието от названия на хлябовете – „къща ”, „нива”, „харман”, „рало”, „кошара”, „лозе” и др. Венци от вечнозелени растения, нанизани на червен конец пуканки, орехи, сушени плодове, стрък чeмшир или босилек красят кравая за станеника. С особено старание са приготвяни моминските краваи, с които всяка девойка посреща и дарява своя избраник от коледарската дружина и засвидетелства своята любов и умения. Свършат ли с обиколката на селото, коледарите подреждат „витите-превити” краваи, наддават за тях, като всеки се старае да откупи хляба на своята любима.
5.Как се нарича водачът на коледарската дружина и каква е етимологията на неговото название?
За водач на коледарската дружина обикновено се избира женен, по-възрастен мъж, почитан стопанин, наричан станеник /цар, кудабашия/, който предоставя на момците своя дом за стан – място, където те да се събират вечер, за да се подготвят и разучават песните. В ролята на предводител на „войска коладници” той е и „цар”. В нощта срещу Коледа коледарите тръгват от стана и след като обиколят всички къщи, се завръщат пак там, посрещнати от станеницата (царицата) и дарени с кърпи. От деня на избора на водач до приключването на коледуването станът играе ролята на култово средище, а в граничния период между старата и новата година водачът е жрец, посредник между света на мъртвите и живите.
6. Какви обредни персонажи има в коледарската дружина и каква е тяхната роля в обичая?
В коледарските дружини, наричани чети, куди, участват само мъже – предимно ергени и годеници, облечени празнично, предвождани от станеника – най-представителната фигура в коледарската дружина. Станеникът определя „подстаняници”, които да водят отделните куди. В състава на коледарските дружина има „пеячи”, „котки” – момчета, които предизвестяват идването на групата, „трохобер”/„магаре”/, чиято задача е да носи получените дарове, както и маскирани персонажи – „старец” и „баба” с невестинска премяна. Под звуците на гайда и тупан старецът и бабата играят своеобразен заклинателен танц и разиграват пантомима. С участието си в този древен посветителски обичай момците показват зрелостта си като пълноправни членове на мъжкия колектив и продължители на рода. „Ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се оженят” – гласи народната мъдрост.
7. Как се нарича в народния календар периодът от Коледа до Богоявление и с какви вярвания е свързан?
Дванадесетте дни от Коледа до Йордановден са познати в народния календар като „Мръсни дни” /нечисти, погани, караконджови и др./ и са считани са изключително опасни и вредоносни. Според традиционния светоглед в този граничен годишен цикъл, на прехода между старата и новата година земята е на решето, преградата между този и отвъдния свят е снета и ще се затвори едва на Йордановден, затова от залез слънце до първи петли бродят нечисти сили и демонични същества – караконджули, таласъми, вампири. В духа на битовото християнство /православно езичество/ това е времето след Рождество, когато Младенецът Исус все още не е кръстен. Светът е нов, но все още граничен, космическият ред е нарушен, хаосът и тъмните сили са съвсем близко, а великото тайнство на кръщението с вода и дух все още не е извършено. Тези представи и вярвания предопределят повсеместното строго спазване и изпълняване през целия период на многобройни забрани и действия с предпазен характер – не се излиза навън след залез слънце, не се пере и мие, понеже водата още е „некръстена“; не се работи с вълна, не се правят сватби и годежи, спазва се сексуално въздържание и др. За предпазване от злите сили всеки носи в дрехите си чесън, а по вратите на дома се окачат клонки с бодливи растения – глог , хвойна и др.