Според християнската традиция от Игнажден, отбелязван на 20 декември, започват родилните мъка на Св. Богородица, което намира отражение и в народните песни: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа…“. В народния календар празникът, разположен около деня на зимното слънцестоене, е свързан с древни езически вярвания за раждането на Новото слънце и Младия Бог и бележи началото на новата година и коледно-новогодишните обичаи. Тази представа определя смисъла и съдържанието на богатата игнажденска обредност, целяща да осигури здраве и плодовитост за хора и добитък. С магията на първия ден и вярата на предците ни в добрата или лошата среща е свързан най-характерният за празника обичай – полязването. С нетърпение се очаква първия за деня човек, който ще прекрачи прага на къщата. Добър, имотен и с късмет ли е полезникът, плодородна и богата ще е годината, здраво и честито ще е семейството. По традиция при влизане в дома гостът внася трески или слама, сяда близо до огнището, и разравяйки огъня, благославя: „ Колкото искрици, толкоз дечица, пиленца, агънца, теленца…“ Стопаните му дават решето с жито, а полезникът обикаля къщата, ръси зърна и нарича: „Да се роди, дека рало ходи и не ходи!“ В някои райони игнажденската обредност е свързана с предсказания за женитба. Вечерта срещу празника момите посипват дръвника с ечемик и казват: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да жънем заедно“. Интересен е обичаят „вардене на квас“, познат в Североизточна България. Моми и невести се събират в една къща и замесват с мълчана вода и различни билки в нощвите тесто, което пазят цяла нощ. На този ден не се дава нищо назаем, за да се запази берекетът за дома. От Игнажден започват да се събират коледарските дружини, избират си водач и започват да се готвят за предстоящия голям празник.
КОЛЕДА
Разтвори се тъмно небе
със сребърна месечина,
с облачета и звездици –
разтвори се нашироко,
нашироко, надълбоко.
Че се спусна златна стълба
от небето до земята,
а по нея млада Бога
слезе долу при децата.
Кое дете сън заспало,
млада Бога не видяло,
кое дете лошо било,
млада Бога натъжило.
Само дете коледарче
млада Бога веселило
и звезда Витлеемска
люлката му осветила.
ДОРА ГАБЕ