Традиционното народно облекло се допълва от накитите, които са не само предмет с апотропейно значение и декоративен елемент, но и израз на възрастов, семеен и социален статус, белег на регионална и национална принадлежност. Разнообразни по предназначение, начин на изработка, материал, форма и украса, накитите в музейната колекция се отличават с висока художествена стойност и свидетелстват за приемствеността в развитието на многовековната народна култура. Те са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, мъниста, седеф и са предназначени за украса на главата и тялото. Използвани са познатите златарски техники на изчукване, коване, отливане, филигран и др. Многообразните украшения са създадени в домашни условия или в ателиетата на изкусни майстори златари от Добруджа. Голяма част от накитите са донесени от преселеното от Котел население.
Продължение на древна прабългарска традиция е носенето на пафти, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, птици, религиозни сцени, те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.
Сред населението от Котленско са разпространени и герданите амулети, представляващи обръч от двойно вита тел, закопчаваща се отпред, със синджирчета, върху които са закачени кръстчета, палмети, розети. Предполага се, че те са по-късно развитие на прабългарските торкви. Традиционен за котленки е и нагръдният накит „куна” /икона/. В изработена от бронзова сплав шестоъгълна рамка, с прикачени към нея синджирчета, се поставя седефена плочка с религиозни изображения.
Любим накит за глава са косичниците, състоящи се от многобройни синджирчета, звънтящи пластинки, декорация от емайл и пъстроцветни камъни. Характерни за годенишкото и невестинското облекло са аскиите, изработени от централна триъгълна плочка и завързани към нея звънтящи висулки.
Едни от най-старинните накити за ръце са „кубелиите” – масивни, отворени, лети гривни, изработени от сребро или бронзова сплав. Характерни за периода след Освобождението са гривните „ентишии”. Те представляват различни по големина плочки, съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран.
Носени и от мъже, и от жени, са пръстените. Широко разпространение в Добруджа имат т. н. „столовати”, отливани от сребърна или бронзова сплав, украсени с релефни розети и цветен емайл, и пръстените „паралии”, декорирани с голяма кръгла плочка с позлата и поставен в центъра стъклен камък.
Често срещан декоративен елемент към добруджанското женско облекло са и украшенията от пъстроцветна мъниста – колани, гердани, пера, висулки. Умелото съчетание на форми и цветове разкрива усета за красота на добруджанката.
Повече от 60 накита за глава – диадема, прочелници, висулки, обеци, косичници, игли и подбрадници, и за тяло – огърлици, пафти, гривни и др., са част от уникалната колекция „Славински”. Изключителното разнообразие и многобройност на украшенията, изящната орнаментика и изкусна изработка са свидетелство за изискания художествен усет, творческа фантазия и майсторство у българските златари в периода ХVIII – XIX в. Събирани от различни краища на България в продължение на много години от актрисата Роза Попова и нейния съпруг – поета Стоян Попов /познат под псевдонима Чичо Стоян/, накитите стават притежание на писателя Петър Славински по време на Втората световна война и са дарени от него на Исторически музей – Добрич през 1981 г. по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава.