Каже ли човек златна Добруджа, първата мисъл е за житото и за хляба. Няма друго, което като хляба да сбира ведно всички понятия на добруджанеца за достойни, честити дни. Той е свят символ на труд и дом, на делник и празник и събирателен образ на традиционни ценности. Колекцията от обредни хлябове илюстрира присъствието и ролята на хляба в различните календарни, семейни, трудови обичаи – Коледа, Великден, Гергьовден, сватба, сеитба и др. Изключително разнообразни по форма, украса и названия са коледните хлябове. Те са символ на здраве и живот, плодородие и изобилие, начало на новата слънчева година. Според прeдназначението си и функцията в обичая те могат да бъдат обособени в три групи. Хлябовете, посветени на самия празник – Бъдни вечер и Коледа, се наричат „богова пита”, „боговица”. Обикновено те са с кръгла форма – символ на слънцето, и на един ограден и защитен, непристъпен за зли сили земен свят, и са „нашарени” най-често с кръстен знак. С богата пластична украса се отличават хлябовете, посветени на дома и стопанството. Различните орнаменти и изображения, моделирани от парченца тесто, символизират труда на селянина, надеждата за плодородие и честити дни, и определят и многообразието от названия на хлябовете – „къща”, „нива”, „харман”, „кошара” и др.
Великденските обредни хлябове. са символ на възраждащата се природа, на изобилие и обновление, на дома и неговото стопанско благополучие, и изразяват своеобразното послание на хората за богат урожай, надеждата, че земята отново ще ги дари със своята щедрост. По форма са големи кръгли, продълговати или направени от две или повече парчета тесто, преплетени по различен начин. Характерна, задължителна украса, са червените яйца – универсален слънчев и продуциращ символ.
Гергьовските хлябове се „шарят”, „пишат” с агнешко кокалче, а пластичната им украса е неделима част от богатата празнична обредност, свързана с началото на селскостопанската година и християнския светец Георги – покровител на стадата и овчарите. „Овчарник”, „харман”, „кошара” са само част от названията на хлябовете, по които могат да се видят, измайсторени от тесто, характерни за празника елементи – агънца, овце, овчарски геги и др.
Сватбените краваи, включени в колекцията, представляват истинско пластично изкуство с изваяните от тесто по тях шарки – слънца, птици, венци, цветя, плетеници и още много други орнаменти, символ на благоденствие и обич, на сговор и щастие. Различно е посланието на момковите и момините хлябове, изразено чрез определена декорация. Девойката ще напусне бащиния си дом и затова птиците върху нейните краваи „гледат” навън. При момковите са обърнати навътре – да се множи богатството и да остане в къщата.
Музейната колекция от обредни хлябове е своеобразен пластичен израз на най-святото и най-важното в живота на добруджанеца – издигнатият в култ и превърнат в изкуство хляб.
