„На балета посветих всяка моя грижа, всяка моя мисъл, цялата си любов, целия си живот“
Анастас Петров
Анастас Петров Дачев е роден в гр. Добрич през 1899 г. Израства във Варна, където се преселва семейството му. Дипломира се във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ през 1918 г. Продължава образованието си през 1920 – 1921 г. във Висшия педагогически курс в морската ни столица. В началото на 1922 г. заминава за Берлин, където постъпва в школата за класически балет на прочутата руска балерина Евгения Едуардова и не след дълго става неин асистент. Паралелно с това е назначен в трупата на Берлинската държавна опера. Там попада под влиянието на швейцарския представител на модернизма Макс Терпис и усъвършенства свободния танц. От 1925 до 1927 година работи под негово ръководство, като участва в балетните спектакли „Дон Морте“, „Бостанско плашило“ (1926 г.), „Страхът на птицата“, „Ел Брио“, „Есенни духове“ (1927 г.) и др. През лятото на 1927 г. Анастас Петров се връща в България и е назначен в Софийската опера. До 1935 г. е единственият мъж в балетната трупа и единственият солист в десетки спектакли. На 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ от Делиб се поставя началото на българския балет. Анастас Петров е и хореограф на спектакъла, и изпълнител на ролята на Франц. А на 11 юни 1937 г. у нас е поставен първият национален балет – „Змей и Яна“, по музика на Христо Манолов и либрето на Стефан Савов. Художник-постановчик е Асен Попов. Отново хореограф и изпълнител на главната роля, на Змея, е Анастас Петров. Постановчикът създава десетки спектакли, сред които се открояват: „Циганска любов“ от Бизе (22 март 1935 г.) , „Раймонда“ от Глазунов (17 март 1939 г.), „Поетът принц“ от Шопен (1941 г.), „Куклената фея“ от Байер (15 януари 1941 г.), „Тамара“ от Балакирев (1941 г.), „Прометей“ от Бетховен (18 май 1945 г.), „Жизел“ от Адам (19 декември 1947 г.), „Болеро“ от Равел (1947 г.), „Испанско капричио“ от Римски-Корсаков (29 май 1948 г.), „Лебедово езеро“ от Чайковски (10 февруари 1956 г.), „Орфей и Родопа“ от Цветан Цветанов (15 декември 1960 г.) и други. В началото на 1947 г. Анастас Петров е поканен от Букурещката държавна опера като гост балетист в ролята на Гирей в „Бахчисарайски фонтан“ от Асафиев. Постановката е на Седа Саркисян – примабалерина на Ереванската опера (тогава в Арменската съветска социалистическа република), която играе главната женска роля – на Зарема. На 18 юни 1956 г. е тържествено чествана 30-годишната творческа дейност на артиста. Той получава множество поздравителни адреси и приветствия от свои колеги. През 1958 г. Анастас Петров има възможност да пътува и до Китай с трупата на Операта. Официално се сбогува със сцената през 1961 г., но продължава да работи в своята балетна школа.
През есента на 1927 г. Анастас Петров създава частна школа за класически балет, просъществувала до 70-те години на ХХ век. В нея се обучават хиляди деца и младежи. Тя дава основите за бъдещото развитие на десетки български балерини и балетмайстори, сред които са Елена Воронова, Софка Арова, Лили Берон, Нина Кираджиева, Асен Гаврилов, Любка Колчакова, Пенка Енчева, Анна Кръстева, Лили Янакиева, Крум Янков, Лили Попова, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Ичко Лазаров, Лиляна Драгулева, Мая Шопова и много други.
За самоотвержения си труд като изпълнител, постановчик и педагог Анастас Петров получава високи звания (заслужил и народен артист) и множество отличия: Народен орден за гражданска заслуга – IV степен, Димитровска награда – II степен, орден „Народна република България“ – I и II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен и други. През 1977 г. за приноса си в развитието на европейския балет е удостоен с голямата награда „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет.
Неговият живот, изцяло отдаден на балета, приключва в София през 1978 г. В памет на първосъздателя на родното ни балетно изкуство в гр. Толбухин (дн. гр. Добрич) започва да се провежда Национална среща на млади балетни изпълнители „Анастас Петров“. Нейното първо издание е на 8 – 14 юли 1982 г., а първият носител на приза „Анастас Петров“ е Ясен Вълчанов.
В Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич в средата на 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век постъпват две големи дарения от Пенка Петрова Дачева (1902 – 1991 г.), в резултат на които са създадени два фонда: за балетмайстора Анастас Петров и за художника Петър Дачев – братя, потомци на Софроний Врачански. Във фонд „Анастас Петров“ под инвентарен № 274 (о) АП се съхранява машинописен текст от Пенка Дачева, сестра на двамата творци, преписан от книгата на журналиста Петко Тихолов „Към върховете на изкуството. 105 наши и чужди оперни дейци разказват” (1979 г.). Публикуваме част от него, за да припомним какво разказва самият Анастас Петров за своя творчески живот.
Кремена Митева
С Анастас Петров разговарях в гримьорната му един месец преди да се раздели със сцената.
– Роден съм на 1 септември 1899 г. в гр. Добрич, днешния Толбухин. Баща ми Петър Дачев бе чиновник, а майка ми Мария – домакиня. Бяхме 5 деца – 3 момчета и 2 момичета. Всички проявявахме интерес към изкуството. Сестра ми Катя имаше влечение към пеенето, Пенка – към поезията и белетристиката, Петър – към рисуването, а аз – към танца1. Бях малък и какво е балет, не разбирах. По време на Октомврийската революция във Варна, където израснах и завърших гимназия, пристигаха и заминаваха на Запад руски балерини и балетисти. Някои изнасяха концерти. Между тях беше и видната балерина Мария Юриева. Нейните спектакли през 1920 година ми направиха много силно впечатление. Едва тогава разбрах и към какво имам влечение. Пред родителите си настоявах да уча балетно изкуство. В първите дни на март 1922 година заминах за Берлин. По една щастлива случайност попаднах в класическата балетна школа на именитата руска балерина Евгения Едуардова, възпитаница на Петербургското балетно училище. Тя бе прекрасна педагожка, единствената ми учителка, при която изучих основите на класическия танц. Една година по-късно станах асистент на Едуардова – провеждах занятията с нейните най-малки ученици. Това ми даде възможност да направя първите си стъпки на педагог. След двегодишно обучение постъпих като ансамблов изпълнител в балетния състав на Берлинската държавна опера. Там се запознах с балетмайстора Макс Терпис – един от най-видните берлински балетмайстори на свободния, изразен, пластичен танц. Контактът с него оказа сериозно влияние върху творческото ми развитие. По това време бях под двойно влияние – на класическия и на свободния танц.
- Към кой танц бяха предпочитанията Ви?
- Към класическия.
- Кога постъпихте в Софийската народна опера?
- През лятото на 1927 година, едновременно като балетмайстор и
солист. Оперният балет тогава беше любителски. Само Надя Винарова беше професионална артистка. Заедно с мене като солистка постъпи руската балерина Ана Воробьова, а малко по-късно Надя Раковска и Соня Георгиева.
– Каква беше първата Ви задача?
– Да подготвя млади професионални балетни кадри за оперната сцена. И още през есента открих частна школа за класически балет. Започнах усилена педагогическа дейност. В продължение на 3 години подготвих почти целия балетен състав. В школата ми се изявиха и оформиха редица творчески индивидуалности – балерини и балетисти, с които изградих основите на българския професионален балет.
– Посочете някои по-изтъкнати танцьорки и танцьори, Ваши ученици, проявили професионални качества на сцената на Софийската народна опера?
– Елена Воронова, Нина Кираджиева, Люба Колчакова, Лиляна Берон, Лидия Диамандиева, Надя Миноева, Пенка Енчева, Вяра Карагеоргиева, Маргарита Траянова, Мими Василева, Лиляна Янакиева, Вера Николова и др. и балетистите Асен Манолов, Неделчо Изов, Стефан Иванов, Евгений Заднепровски, Асен Гаврилов и др.
– Коя е първата Ви самостоятелна постановка?
– „Копелия“ от Делиб. Премиерното представление се изнесе на 22 февруари 1928 година. В него участваха артисти, хористи и ученички от балетната ми школа. Изпълнението се посрещна възторжено от публиката и критиката. Някои рецензенти подчертаха, че денят на премиерата е рождена дата на българския професионален балет. Но след като Петър Стойчев напусна Народната опера, на която бе директор, балетният състав бе намален до минимум и дълго не можахме да създадем друг самостоятелен спектакъл.
– Кога поставихте първия български балет „Змей и Яна“ от Христо Манолов?
– През 1937 година. По това време балетът при Народната опера бе вече чувствително увеличен.
– Кои бяха солисти?
– Змеят бях аз, Яна – Надя Винарова, Змеицата – Елена Воронова, Босилко – Стефан Иванов. Балетът бе оформен доста оригинално от художниците Александър Миленков и Асен Попов.
– Освен „Змей и Яна“ кой друг български балет поставихте?
– През 1961 година, наскоро преди да напусна Народната опера, поставих „Орфей и Родопа“ – от Цветан Цветанов.
– През Втората световна война колко балета подготвихте?
– Поради материални затруднения само трилогията „Поетът принц“ по музика на Шопен, „Тамара“ – музикална поема от Балакирев и „Куклената фея“ от Байер. Премиерата се състоя на 15 януари 1941 година. Дирижира Атанас Маргаритов.
– Други реализирани постановки?
– Балетите „Циганска любов“, „Раймонда“, „Жизел“, „Прометей“, „Болеро“, „Капричио“, „Лебедово езеро“, „Есмералда“.
– Кои художници-сценографи са оформявали балети, поставени от Вас?
– Александър Миленков, Пенчо Георгиев, Иван Попов, Асен Попов и Преслав Кършовски.
– Най-сполучливите Ви постановки?
– „Жизел“, „Лебедово езеро“ и „Есмералда“.
– Вие бяхте не само постановчик, но и солист. Кои роли сте застъпвали?
– Змеят в „Змей и Яна“, Зигфрид в „Лебедово езеро“, Поетът-принц в едноименния балет, Князът в „Тамара“, Змей в „Приказка“, Паоло във „Франческа да Римини“, Първи мъж в „Герман“, Прометей в едноименния балет, Компрадор в „Червеният мак“, Доктор Охболи и дядото на Таня в „Доктор Охболи“, Магьосникът в „Куклената фея“, Гирей в „Бахчисарайски фонтан“, рицар Жан дьо Брие в „Раймонда“, Хиларион в „Жизел“, Естеван в „Лауренсия“, Клод Фроло от „Есмералда“, Аристократ в „Капричио“.
– Какво значение има българският народен танц за развитието на националния ни балет?
– Огромно. Народният танц е много изразителен и богат откъм стъпки, ритъм и сюжетност. Националното ни балетно изкуство ще се изгради само върху неговите основи.
– Ролята на балетното изкуство каква е?
– Обществено-възпитателна. На публиката въздейства силно, непосредствено. Това изкуство дава широки възможности за изява на дарованията. При него недостатъците не могат да се прикриват. Но за утвърждаването и популяризирането му у нас не се полагаха почти никакви обществени грижи в миналото.
– Какво трябва да притежава балетистът и балетният постановчик, за да преуспява?
– Талант, вътрешно горене, трудолюбие до себеотрицание, без които не е възможна каквато и да е творческа изява.
– Какво трябва да изтъква балетният артист?
– Душевният свят на своите герои, техните вълнения и преживявания. А за това е необходимо непрекъснато да обогатява и усъвършенства изразните си средства.
– Към какво трябва да се стреми балетният постановчик?
– Към разкриване на творческата индивидуалност на артистите, богатата им фантазия, изостреното им чувство за танцова фраза. Да предава верния стил на композитора.
– Кой е най-щастливият ден в живота Ви?
– Когато постъпих в балетната школа на Едуардова в Берлин.
– Кога се чувствате най-нещастен?
– Когато не мога да се справя успешно с някоя роля или постановка.
– Как провинциалната публика в миналото посрещаше балетните Ви концерти?
– С пълно безразличие. През 1925 година предприех концертно турне из страната заедно с партньорите си Ана Лизер, балетмайсторка в Кооперативния оперетен театър, и Георги Миленков. Но претърпяхме пълен неуспех. Почти никъде нямахме публика. В Русе бяха продадени само три билета. В Стара Загора ни посрещнаха с камъни. Навсякъде ни се звереха и учудваха. Вероятно в посочените градове никой не е разбирал и не е чувствал красотата на това вълнуващо изкуство.
Интервю на Петко Тишелов с Анастас Петров
- Тук не е споменат единият брат – Добрин, който вероятно няма талант за изкуство.
Изложби за Анастас Петров в Дом-паметник „Йордан Йовков“
