След като Южна Добруджа е върната на България по силата на Крайовския договор от 1940 г., областта постепенно започва да се приобщава към държавата чрез поредица от административни, стопански, политически, образователни и културни мерки. С голям ентусиазъм добруджанци, както и останалите българи започват работа по възстановяването на региона. Към Южна Добруджа са насочени погледите не само на държавните органи. Множество организации, интелектуалци, общественици се опитват да подпомогнат възвръщането на областта и в лоното на българското образование, наука и културен живот. Буквално „на поход“ към новоосвободения български край през следващите няколко години тръгват десетки писатели, журналисти, учени, музиканти, художници. Организират се литературни четения, концерти, изложби. Изнасят се редица сказки.
Любопитни са живите свидетелства на участниците в тези събития. Разполагаме с непубликувани бележки за тези години на един от видните добрички юристи – Данаил Бекяров, който е сред най-активните граждани при възстановяването на читалищния, литературния и културния живот в региона от 30-те години до края на ХХ век. През 2021 г. се навършват 110 години от рождението и 15 години от кончината на почетния гражданин на Добрич.
Данаил Бекяров
Данаил Бекяров завършва през 1929 г. Българската частна гимназия в Добрич, след което през 1930 г. започва да учи право в Сорбоната в Париж. След дипломирането си се завръща в родния Добрич, където освен с адвокатска практика се занимава с публицистика, с политическа, културна и обществена дейност. Сътрудничи на вестниците „Добруджански глас“, „Добруджа“, „Добруджански куриер“, „Единство“ и др. Страстно пропагандира възвръщането на Добруджа към отечеството. От 1935 г. е секретар на Българския народен университет в Добрич, основан през 1929 г. Участва активно в организирането на сказки в града, които се изнасят предимно през пролетната и есенната сесия. След освобождението на Добрич, още през месец ноември 1940 г., Българският народен университет подновява своята културно-просветна дейност. В началото на 1941 г. се изнасят сказки в салона на кино-театър „Модерн“. Годината е десета от създаването на Университета, а сказките са под № 101 – 105. Те са уредени през зимата на 1941 г., когато на добричките граждани гостува проф. д-р Стефан Консулов, специалист по естествена история, председател на Просветния съюз, със сказка „за научната същност на расизма“. На следващия ден в града идва писателят Змей Горянин, който говори „за духа на българина“, представя „една кратка история на нашето героично минало“. Вестник „Добруджански глас“ пише, че салонът е препълнен, а сказката е прекъсвана от бурни ръкопляскания1. А непосредствено след тях писателят Владимир Русалиев изнася три сказки на следните теми: „Певецът на Добруджа Йордан Йовков“, „Съдбата и трагедията на Яворов“ и „Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов“.
Ето какво си спомня Данаил Бекяров, който е сред организаторите на тези събития: „Една от последните прояви на университета бе идването на професор Консулов от София и на писателя Змей Горянин. Беше зимно време. Посрещнахме ги с музика. Изнесоха беседи в подкрепа на новия ред в Европа. След това Христо Капитанов2 замина в София, аз също и ръководството прецени, че университетът е изпълнил предназначението си и го закриха… С Капитанов бяхме намислили да превърнем университета в Добруджанска българска академия на науките, да издаваме научен сборник, списание – едно подобие на Книжовното дружество в Браила”3. Тази хубава идея обаче не се реализира.
Веднага след освобождението на Добрич се възражда и читалищното дело в града. За целта е поискан салонът на библиотеката на Българското културно общество (в сградата на бившата Частна девическа гимназия). Първоначално обаче инициаторите се събират в кантората на Данаил Бекяров. На 10 ноември 1940 г. в една от стаите на училище „Райко Цончев“ се провежда учредителното събрание за създаване на читалище в Добрич с 59 души членове-основатели.4 С протокол от 19 ноември 1940 г. в адвокатското бюро на Данаил Бекяров се конституира настоятелство на читалището, като той е избран за негов секретар и изпълнява длъжността до 1944 г. Пред добричкия журналист Йордан Дачев5 поетът Борис Колев6 споделя: „На събранието присъстваха всички културни дейци в града… По предложение на мен, на Данаил Бекяров и Невяна Петрова – учителка, читалището получи името „Йордан Йовков“. Имаше и други предложения. Николай Минчев изрази мнението читалището да се именува „Проф. Асен Златаров“. Имаше аргументи и за едното, и за другото име, но се възприе „Йордан Йовков“ и то остана до днес“.7 От 1941 г. читалището започва тържествено да отбелязва Седмицата на българската книга през месец април – май, като в града се канят видни български писатели.
От ляво надясно: Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Петър Драгулев, Елин Пелин, Данаил Бекяров и Борис Златев. Седмица на българската книга, гр. Добрич, 20 май 1943 г. Архив на РИМ – Добрич, инв. № 685 нсф – НИ
Във вече свободния Добрич Данаил Бекяров продължава своята публицистична и краеведска работа. Автор е на десетки статии и на книгите „Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919 – 1940 г.“ (1998 г.) и „Хаджиоглу Пазарджик. Някогашният Добрич от XIV в. до 1882 г.” (2002 г.). Той оставя богата библиотека и архив, които в момента се съхраняват в Държавния архив, Регионалния исторически музей и Регионалната библиотека „Дора Габе“ в гр. Добрич.
Наред с други спомени, Данаил Бекяров записва впечатленията си от първото посещение на Петко Стайнов в освободения Добрич на 20 ноември 1940 г. Адвокатът не може да сдържи възмущението си от начина, по който бива посрещнат известният ни композитор и музикален деятел. Споменът се публикува без корекции в пунктуацията на автора. Спираме се тъкмо на тези бележки, тъй като на 1 декември 2021 г. се навършиха 125 години от рождението на Петко Стайнов.
Кремена Митева
Петко Стайнов
Ноемврий 940 год.:
Тръгнал да обикаля Добруджа, за да се опознае с хоровото дело у нас и подготви неговото приобщаване към голямото семейство на народните хорове в България, на 20 т. м., идващ от Силистра, пристигна в нашия град, известният български композитор, професор в Музикалната академия в София и председател на Съюза на певческите хорове в България, Петко Стайнов8, придружен от секретаря на Певческия съюз – Христов9, който му служи като водач, тъй като този голям български композитор, тъй щедро надарен от природата с големи музикални дарби, е лишен от една от най-необходимите за всеки човек потреби, очите, той е слепец.
Пристигна към 5 часа след обяд. Не беше посрещнат от никого. Единствен, един от членовете на Читалищното настоятелство – Цветан Попов, излезе насреща му, и на път за един от нашите хотели, където трябваше да бъде приютен (в един 40 000 х. Добрич не се намери едно семейство да приюти тоя голям българин), ги срещнах и аз.
На втория ден, след срещата му с нашите музикални дейци – Бъчваров, Великов и Калинков – той изяви желание да изнесе една сказка, за певческото дело на народните хорове в България. Трябваше да наемем салон и оповестим сказката му. Намирайки, че най-подходящият за целта салон е тоя в Областното управление, в който през румънско време се даваха балове, а след освобождението на Южна Добруджа, там ставаха официалните приеми, и там става тегленето на държавната лотария, наедно с Цв. Попов, намерихме Кмета и Областния директор и им изложихме нашето искане. С едно енергично отрицателно поклащане на глава и късо, лаконично – не! г-н Областният директор отговори на нашата молба.
Не! Не може там където се дават балове и стават официалните приеми и се тегли държавната лотария, да бъде изнесена сказката на един български композитор, чието име е гордост за целокупния български народ!
Не!…
Не можеше да бъде взет някой от другите градски салони, ето защо, вечерта, в 7 и половина часа, в малката стая на камбанарията на Добричката църква „Св. Георги“ трябваше тоя тъй даровит син на българския народ, да изнесе своята сказка, пред шепа млади хора, любители на музиката и хубавото, и стоящи прави, на крака, поради липса на столове!
Господи! Добре, че очите на тоя тъй щедро надарен от тебе наш композитор, не виждат. Така че той не видя голата стая на камбанарията на Добричката църква „Св. Георги“, където трябваше, – за срам и позор на тези, които са силни на деня в нашия град, – да бъде отведен за да изрече своите вдъхновени слова!
Данаил Бекяров
- Добруджански глас (Добрич), V, бр. 355, 10 януари 1941, с. 3.
- Христо Капитанов (1903 – 1971 г.) – добрички адвокат, публицист, писател.
- 3. Дачев, Йордан. Живот, отдаден на Добруджа. Литературна анкета с Данаил Бекяров. Добрич, 2001, с. 98.
- ДА – Добрич, ф. 1 699, оп. 1, а.е. 42, л. 13.
- Йордан Дачев (1923 – 2009 г.) – добрички журналист и писател.
- Борис Колев (1909 – 1994 г.) – добрички поет, публицист и преводач.
- Дачев, Йордан. Паметта на сърцето. Анкета с поета Борис Колев. Толбухин, 1983, с. 50.
- Петко Стайнов е председател на Съюза на народните хорове от 1933 г. до 1945 г., когато организацията спира да съществува.
- Добри Христов (1875 – 1941 г.) – български композитор и музикален деец.