С основаването на Историческия музей в Добрич в средата на XX в. като културен институт, отговорен за опазването и популяризирането на историческото наследство в Южна Добруджа, започват и археологическите проучвания в областта. За малко повече от 50 г. са регистрирани и изследвани над 100 обекта с различна културна принадлежност, обхващащи времето от втората половина на VI хил. пр. Хр. до края на XIV в. сл. Хр.
Провеждането на първите системни археологически разкопки се свързва с името на Любка Бобчева – първият археолог в музея, – която поставя началото и на нумизматичния фонд. Най-значимите монетни съкровища от нейно време са златното съкровище с византийски монети от нос Калиакра и смесеното съкровище от златни статери на Лизимах с бронзови монети на скитския цар Акроза, намерено при селскостопанска дейност в района на село Българево. Днес монетният фонд на музея включва повече от 9 хил. единици. Сред най-ценните екземпляри от последните години са рядка сребърна монета на римския император Прокопий, намерена от археолога Сергей Торбатов, златен статер на македонския цар Филип III и сребърни монети на Юлий Цезар, открити случайно при земеделска работа.
През 1963 г. Любка Бобчева проучва Римската баня в Добрич – част от провинциалната вила на аристократ, използвана през втората половина на III и първата половина на IV в.
Две години по-късно под ръководството на Георги Джингов започва изследването на средновековния град-крепост на нос Калиакра, който през XIV в. е столица на Добруджанското деспотство. Сред археологическите находки от Калиакра, които се съхраняват в РИМ – Добрич, са сребърни, позлатени и златни обици и наушници от некропола и керамични съдове от крепостта, украсени в техника „сграфито”.
През 1969 г. започват съвместни проучвания на българско-полски археологически екип на ранновизантийската крепост и селище от Първото българско царство край днешното село Одърци. След 1980 г. проучването на обекта продължава само от българска страна под научното ръководство на Людмила Дончева-Петкова. Разкрити са два некропола от средата на XI в. с общо над 600 гроба, които се свързват с присъствието на къснономадските племена печенеги. Сред богатите погребални дарове преобладават накитите от сребро, бронз и стъкло.
Към началото на 70-те г. е създадена научно-изследователската програма „Гетика“, преименувана по-късно на „Североизточна България – древност и съвремие”. Програмата е ръководена от Института по тракология към БАН и е осъществена с участието на историческите музеи в Добрич и Каварна. Насочена предимно към проучването на античната култура в Добруджа, програмата изследва редица археологически обекти, сред които основно място заемат тракийските скални гробници и ранновизантийската крепост в местността „Яйлата“ край село Камен бряг.
От 1971 г. Любка Бобчева ръководи проучването на старобългарското селище в местността Кованлъка край село Топола, където разкрива голям керамичен център от периода на Първото българско царство. По-късно Людмила Дончева-Петкова проучва двуобреден некропол от същия период с трупоизгаряне и трупополагане.
През периода 1972 – 1975 г. Любка Бобчева заедно с Иван Василчин провежда разкопки на два плоски двуобредни трако-гетски некропола между селата Крагулево и Черна. Проучени са над 300 гроба от края на ранната желязна и римската епоха. Открити са също и останки от селище от каменно-медната епоха.
През 1974 г. е организирана и проведена международна археологическа експедиция под ръководството на Хенриета Тодорова с участието на български, румънски, руски и немски археолози. Експедицията регистрира селищната могила от каменно-медната епоха, разположена на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, чиито проучвания започват на следващата година. Открит и изследван е най-големия и най-рано обособилия се в света праисторически некропол, съдържащ 1204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медна епоха са намерени накити от злато и мед, както и от черупките на средиземноморските мекотели спондилус и денталиум. Особен интерес представлява златната спирала от гроб № 165, която се числи към най-старите находки от технологично обработено злато в континентална Европа.
В началото на 90-те г. на XX в. Сергей Торбатов проучва тракийския езически култов център в землището на с. Телериг, община Крушари. Установени са няколко етапа на практикуване на религиозни практики, с незначителни прекъсвания за почти цяло хилядолетие – от VII – VI в. пр. Хр. до официалното приемане на християнството през IV в. сл. Хр. Апогеят на култовия център се отнася към средата на II в., когато е изграден монументален храм, посветен на Тракийския Херос-Дабатопейос.
След известно прекъсване на проучванията в края на XX и началото на XXI в., през последните години изследванията са подновени с разкопките на крепостите при Дебрене, Шабла и Залдапа.
Проучванията на крепостта в местността Славната канара при село Дебрене са започнати в края на 80-те г. от Сергей Торбатов и Веселин Парушев. През 2014 г. те са подновени под ръководството на Боян Иванов. Разкрита е еднокорабна църква от раннохристиянския период, южната крепостна стена и централната кула, както и портата на крепостта. Открита е и колективна находка от над 1220 монети от ранновизантийския период, поставени в керамична амфора.
На няколко етапа е проучвана античната Кария, разположена на нос Шабла. В края на 70-те г. Иван Василчин изследва северната крепостна стена. По-късно Сергей Торбатов проучва южната кула, част от крепостната порта и водопровода на крепостта. Проучванията на Кария са подновени през 2016 г. от екип под ръководството на Боян Иванов.
Пак под негово ръководство от 2016 г. се проучва късноантичен катакомбен некропол при с. Абрит. Некрополът с шахтови гробници е принадлежал на населението, създало античната крепост Залдапа, краят на съществуването му съвпада с краят на съществуването на крепостта и унищожението ѝ. Регистрирани са всички етапи на християнизация на федератското население.
Започнати са и системни археологически проучвания на самата Залдапа – най-големият укрепен център в Южна Добруджа, намиращ се до с. Абрит. Разкрита е голяма епископска базилика от началото на VI в. с рядка по красота олтарна преграда – ажурна, изрязана от мрамор. Под базиликата е разположена по-ранна църква от края на IV в. с две отделни крипта за свети мощи. По-малката и по-късно построената крипта е с правоъгълен план и полуцилиндричен свод. По-голямата се състои се от две помещения и вероятно е съхранявала саркофазите на трима раннохристиянски мъченици.
Всички археологически разкопки, проведени от Регионален исторически музей –Добрич в периода от основаването му до първите десетилетия на XXI в. и намерените при тях културни ценности, съхранявани днес във фондовете на музея, обогатяват знанието ни за миналото на Добруджа и ни дават основание да се гордеем с древната история и култура на земите ни.
