Крайовския договор подписан на 7.09.1940 г. е едно от най-важните събития в съвременната ни история. Южна Добруджа отново става част от Родината. След почти три десетилетия румънско владичество добруджанци най-после дочакват свободата, при това без да се водят бойни действия и без да се пролива българска кръв. Но след радостта и еуфорията идва ред на големите предизвикателства,-как да се транспортират и оземлят бежанците от Северна Добруджа, как да се благоустрои региона и да се подобри жизненото равнище на населението.
Новата власт се изправя пред лавина от проблеми които държавните чиновници на местно и централно ниво решават успешно. Кметовете на град Добрич и техните заместници с помощта на общинския съвет в този труден период – периода между 25.09.1940 г и 9.09.1944 г. изпълняват дълга си подобаващо. А времето е превратно не само за Добрич и Добруджа, но и за България и света. Вече повече от година Втората световна война повлича в бездната на разрушението държава след държава. България е на кръстопът, но скоро и тя ще вземе страна в този конфликт.
Упражняването на властта става все по-трудно, а плоскостта все по-наклонена. След включването ни в Тристранния пакт и навлизането на наши войски във Вардарска и Егейска Македония, административните предизвикателства стават все по-големи като това се отразява и на управлението на нашия град. Първия кмет на Добрич след паметната дата 7.09.1940 г. е Кирил Старцев. След активно участие в организирането на новите властови структури на 30.12.1940 г. той предава властта на своя помощник Иван Захариев до идването на новия кмет. А той е назначен със заповед №1342 от 2.04.1941 г. от министъра на вътрешните работи Петър Габровски и се казва Ангел Стоянов Черкезов. Роден в село Лозен, Горнооряховско през 1894 г., юрист по образование. В Добрич пристига от Никопол, където е околийски управител. Реалното му встъпване в длъжност е на 9.04.1941 г. и остава на нея девет месеца. Помощник кметове са Петър Дончев, Иван Захариев и Александър Милев. Проблемите на града са много и от всякакво естество. Най-важния е снабдяването с питейна вода. Чешми и кладенци има много, но едва няколко са годни за пиене. Много често от местността Гаази-баба се носи и продава питейна вода. Новия кмет издейства държавен заем на стойност 3 000 000 лева с който са закупени осем километра манесманови тръби. С два от тях се ремонтира съществуващата мрежа, а с останалите шест до града се довежда вода от нови източници. Получено е разрешение и са заявени материали за изграждане на две помпени станции, закупен е камион.
До този момент положението с водата е толкова трагично, че при определен за страната санитарен минимум от сто и двадесет литра на денонощие на човек, в Добрич количеството е шест. С ремонта и увеличаването на капацитета на водоснабдителната мрежа е поставено едно добро начало, което следващите кметове продължават. Не трябва да се забравя и факта че от Освобождението до началото на четиридесетте години населението е нарастнало почти три пъти. Промяната на профила на града налага и създаване на нов градоустройствен план. Двама архитекти успоредно работят по нелеката задача. Комисия от София трябва да определи победителя.
На 1.06.1941 г. е възстановен легендарния „Добрички панаир“. За последен път той се е провел през 1912 г. Решено е времетраенето му да е десет дни. В следващите години е направено много за неговото популяризиране. Участници и гости могат да ползват 50% намаление от цената на билета за пътуване с „Български държавни железници“ по няколко предварително определени линии. При поредна командировка в София Ангел Черкезов се среща с министъра на железниците Иван Горанов и представя своя проект за изграждане на товарна жп. гара в т. нар „житен квартал“ на града. Очакваните приходи за държавата са между 1 000 000 и 2 000 000 лева годишно. Посещенията в столицата са плодотворни – прием в министерство на финансите; министерство на железниците, пощите и телеграфите; на обществените сгради пътищата и благоустройството. И резултатите на местно ниво не закъсняват – за доизграждане на вече започнатото училище „Христо Ботев“ вместо първоначално определените 200 000 лева се отпуснати 250 000 лева. Министерството на търговията, промишлеността и труда на 15.09.1941 г. открива „Промишлено коларо-железарско строително училище“. В сферата на културата също настъпват значителни промени-„Добрички градски театър“ при читалище „Йордан Йовков“, самодеен по своята същност, се трансформира и става „Добруджански областен театър“. Държавата отпуска 500 000 лева субсидия като 200 000 лева се превеждат веднага. Това дава възможност за закупуване на различни видове оборудване и създаване на условия за спокойна работа на трупата и оформяне на бъдещ репертоарен план. На 2.11.1941 г. тържествено е открит първия театрален сезон в новоосвободения Добрич. Освен кмета на града официални гости са областния директор както и кметовете на Варна и Шумен. За първи път се провежда „Седмица на българската книга“. Гости са Дора Габе и Славчо Красински, чиито литературни четения и беседи се посрещат с голям интерес.
Модерната епоха носи и своите модерни предизвикателства – едно от тях е за електрическата енергия и нейната цена. Според европейска статистика от 1931 г. най-голяма ел. консумация на глава от населението на годишна база има Норвегия – 3180 квч, а България е на едно от последните места с 20 квч. В Добрич собственик на електропреносната мрежа и централа е румънското акционерно дружество „Кредит за електрически предприятия“ със седалище Букурещ. През 1936 г. то печели 30-годишна концесия. Цената на предлаганата енергия е висока и има множество оплаквания от граждани. Възвръщането на Добруджа променя коренно ситуацията. Създадена е „Дирекция за електрификацията на северна България“.Взето е решение за национализация на добричкото „енерго“. За това способства приетия на 29.07.1941 г. „Закон за принудително отчуждаване на разни предприятия от обществена полза в новоосвободените земи“. Според него на собственика след инспектиране от комисия се предлага определена сума. Ако той се съгласи изплащането на парите става по следния начин: 20% от стойността в момента на продажбата, а остатъка в продължение на осем години по 10% годишно плюс 5% лихва. Ако собственикът не е съгласен с определената цена, се отива на съд! Такъв е и случая с добричката електроцентрала. След отказа на дружеството да приеме предложените от държавата 2 555 000 лева през месец февруари започва дело, което общината печели и от 15.10.1942 г. влиза във владение. Действията по придобиването са част от стратегията за електрифициране на Северна България. В бъдещите планове присъства и изграждане на нова централа във Варна, която освен града, да захранва и региона, включително и Добрич. Реализирането на електропровода Варна – Добрич е предвидено да приключи до края на 1942 г. Според предварителните разчети цената на ел. енергията е трябвало да се намали с 50%. Проекта не се реализира, тъй като тежестта върху националния бюджет се увеличава значително през следващите години вследствие на присъединяването към България на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Източна Егейска Македония. В тези райони са инвестирани огромни средства за подобряване на инфраструктурата и за назначаване на административен персонал, който оформя новото местно управление. Ангел Черкезов става част от този процес след като с министерска заповед № 6158 от 9.12.1941 г. е назначен за кмет на Драма. На 16.12 е поставен последния негов подпис. От Добрич си тръгва човек, имащ едно единствено призвание – призванието да служиш!