Колекцията включва както цели комплекти традиционни женски и мъжки носии, така и отделни елементи от народното облекло, обособени в по-малки сбирки по функционален признак – сукмани, фусти, елеци, ризи, престилки и др. Като един от най-консервативните елементи на народната култура носията, особено женската, представя най-ясно изключително пъстрия етнографски облик на населението в Добруджа. Музейният фонд илюстрира основните типове „сукманени” и „фустени” облекла и с богатството си изгражда зрителната представа за типологическата общобългарска характеристика на традиционния костюм и неговите регионални и локални разновидности в периода ХIX – ХХ в.
Сукманеният тип носия е разпространен сред преселниците от различни места на Тракия и Балкана. С неповторима художествена оригиналност, богата тъканна и везбена декорация, композиционно многообразие от растителни орнаменти и пъстроцветни апликации – „белки“, се отличава сукманът при главанците, представен в двете си разновидности – везан и белкосник. Локална разновидност на тракийската носия е вайсалската. Везаният „чукман” и белкосникът с „опашки“, колоритната, едноплата, дълга престилка, украсена с отбирани „на дъска” орнаменти, редуващи се по цялото поле в разноцветни ивици, са характерни за преселеното от с. Вайсал, Одринско, население.
По-късен и видоизменен вариант на тракийското женско облекло, придобил широко разпространение в Добруджа през 30-те – 40-те години на ХХ в, е т.н. „алфатарска” носия, характерна за преселниците от Сливенско, дошли в с. Мали извор и гр. Алфатар. Нейните основни, функционални елементи са украсена с копринени кенари риза, набрана фуста, изработена от раирана тъкан в червени, бели, сини цветове, тъкана престилка с изпълнено с геометрични мотиви поле, бяла памучна забрадка – „ръченик”.
Най-многобройна е сбирката от носии на преселените от Северна Добруджа българи, дошли след Крайовския договор от 1940 г. Характерен за „приселското“ облекло е яркият колорит, постигнат чрез съчетание на различни интензивни тонове. Разнообразните по начин на изработка и цветова гама престилки, колани, големи квадратни кърпи /чумбери/, „наичени” елечета, подбрани умело да хармонират на „чукмана“, придават на женския костюм стилна завършеност и изисканост. Задължителен елемент са украсените с разноцветни мъниста и стилизирани геометрични и растителни орнаменти синчани обувки и колани.
В края на ХIХ в. се обособява и роклената разновидност – преходна форма към градския възрожденски костюм. На границата между традиционното общество и българските „модерни времена” се ражда различното по стил и композиция ново облекло, познато като „котленско” – красива атлазена рокля от фабричен плат, риза от копринено платно, дълъг сатенен елек, тъмносиня божигробска престилка, украсена с щамповани бели ориенталски мотиви, тънка памучна забрадка с кръстосани на тила и завързани отляво, кокетно падащи краища. Изящни сърмени колани със сребърни чапрази /пафти/, украсени с емайл, обгръщат грациозната снага на котленката, а тежки нанизи от пендари, метални гривни и пръстени, сребърни амулети – куни, допълват облеклото. Къса връхна дреха от сукно, подплатена с агнешка кожа и обточена отпред с кожи от лисица, придава особена изисканост на жените, наричани „котленските кокони”.
Мъжкото облекло, съхранявано в музейния фонд, се отнася към чернодрешния тип, разпространен в цяла България. Дрехите са изработени от аба в кафяв или черен цвят, украсени с гайтани. Костюмът се състои от риза от памучно платно, тъкан пояс, широки, „дънести” гащи – потури, елече без ръкави, калпак от овча кожа и различни във функционално отношение връхни дрехи.
Музейната колекция от традиционни носии впечатлява както със своя обем, оригиналност и ясно изявения етнически стил, така и със силно изразената си синкретичност – резултат от пъстрия етнографски облик и сложните етнокултурни взаимодействия и влияния в Добруджа.
