Завършва специалност „История“.през 1977 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново.
През периода 1977-1984 г. работи като археолог в историческите музеи в Добрич и Каварна, към който спада и Национален природен и археологически резерват „Калиакра“. Бил е зам. научен ръководител на археологическите изследвания на селищната могила Големия остров в Дуранкулашкото езеро и разположените на западния му бряг обекти: праисторически некропол от новокаменната и каменно-медната епоха и неолитното селище Дуранкулак-Нивата.
През 1978 г. става член на Секцията за праистория в Археологическия институт с музей – БАН – София.
През периода 1984 до 1991 г. става научен сътрудник по праистория, ІІІ ст. (спечелен конкурс в Археологически институт при БАН), ръководител е на Научната група и Археологически отдел към Исторически музей – Добрич.
През 1991 г. защитава степен Научен сътрудник по праистория, ІІ ст. и работи в Исторически музей – Добрич.
През 2003 г. получава степен Научен сътрудник по праистория, І ст.
От 1981 г. до днес е зам. научен ръководител в колектив с проф. Х. Тодорова на археологически изследвания на селищната могила Големия остров в Дуранкулашкото езеро, неолитно селище на западния му бряг и праисторически, античен и средновековен некрополи там.
През 1993 г. е научен ръководител в колектив със ст. н. с. Александър Г. Бонев от АИМ на археологически изследвания на височинно праисторическо селище (каменно-медна и ранна тракийска епоха) в местността „Долапкулак“ край село Драганово, Добричко.
През 1974 г., епизодично и по различно време е член на археологически екипи в различни части на България: античен град Кабиле, Ямболско; Никополис ад Иструм и столицата Царевец, Великотърновско; антична Пауталия, антично селище край с. Таваличево, Кюстендилско, средновековна крепост край с. Ръждавица в Земенското дефиле, Кюстендилско; къснонеолитно селище край с. Тополница, Петричко; неолитно селище край с. Копривец в долината на р. Русенски Лом и някои други обекти.
От 2002 г. е член на Съюза на учените в България – клон Добрич.
Автор е на книги, статии, съставител и редактор на научни сборници, вестници и други издания.
Публикации:
1. Т. Димов, Землянка от неолитното селище при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Археология ХХІV, 1982, кн. 1, с. 33-48.
2. Т. Димов, Я. Бояджиев, Х. Тодорова, Праисторическият некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Сб. Добруджа, 1984, кн. 1, с. 74-88.
3. Т. Димов, Каварна и околността през родово-общинния строй. – В: Сб. Каварна, ч. І, С., 1984, с. 30-43.
4. Александър Г. Бонев, Т. Димов, Приноси към праисторията на Добруджа. – В: Векове, 1985, кн. 2, с. 32-39.
5. Х. Тодорова, Т. Димов, Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Сб. Североизточна България – древност и съвремие, С., 1985, с. 21-26.
6. Т. Димов, Приноси към проучванията на новокаменната епоха в Южна Добруджа. – В: Сб. Terra antiqua Balcanica ІІІ, Sofia, 1988, с. 20-25.
7. H. Todorova, T. Dimov, Ausgrabungen in Durankulak 1974-1987. – In: Neolithic of Southeastern Europe and its Near eastern connections, Varia Archaeologica Hungarica II, 1989, Budapest, pp. 291-310.
8. Т. Димов, Археологически находки от кост и рог. – В: Дуранкулак, том І, С., БАН, 1989, с. 248-260.
9. Т. Димов, Топография на некропола на брега срещу Големия остров. – В: Дуранкулак, том І, С., БАН, 1989, с. 113 и сл.
10. Т. Димов, Двойна медна брадва от село Воднянци, Толбухинско. – В: ИНМВ ХХV (40), Варна, 1989, с. 5-8 и Обр. 1 – 3.
11. Т. Димов, Культура Хаманджия в Южной Добрудже. – В: Studia Praehistorica, vol. 11-12, Sofia, 1992, с. 122-130.
12. Т. Димов, Културата Хаманджия в Добруджа. – В: Сб. Добруджа, 1992, кн. 9, с. 20-34.
13. Javor Boiadjiev, Todor Dimov et Henrietta Todorova, Les Balkans orientaux. Bases chronologiques. – In: Atlas du Neolithique europeen. L’Europe orientale. E. R. A. U. L., 45, 1993, pp. 61-110.
14. Т. Димов, Хенриета Тодорова и Иван Вайсов, Новокаменната епоха в България (краят на седмо–шесто хилядолетие преди новата ера), София, Издателство „Наука и изкуство“, 1993, 288 стр. текст и илюстрации. – В: Сб. Добруджа, 1994, кн. 11, с. 260-266. Рецензия на книгата.
15. T. Dimov, Хенриета Тодорова и Иван Вайсов, Новокаменната епоха в България. Краят на седмо–шесто хилядолетие преди новата ера (Das Neolithikum in Bulgarien). Издателство „Наука и изкуство“, София, 1993. ISBN 954-02-0075-X. 288 Seiten mit 338 Abbildungen, 25 Planen und 13 Karten. – In: Eurasia Antiqua – Zeitschrift fur Archaeologie Eurasiens, Berlin, 1995, Band 1, p. 327-329. Рецензия на книгата.
16. Т. Димов, Археология на Южна Добруджа. – В: Сб. Научни съобшения на СУБ Добрич, том І, Добрич 1999, с. 165-168.
17. Т. Димов, Екология на Добруджа през праисторическата епоха. – В: Сб. Научни съобщения на СУБ – Добрич, том 3, Добрич, 2001, с. 133-140.
18. Т. Димов, Археологически находища на култура Хаманджия по Долния Дунав и Западното черноморие. – В: Сб. Научни съобщения на СУБ – Добрич, том 4, Добрич, 2002, с. 141-155.
19. T. Dimov, Entdeckung und Erforschung der prahistorischen Graberfelder von Durankulak. – In: Durankulak, Band II, Teil I, Sofia, 2002, S. 25-32.
20. T. Dimov, Die Graberfelder der fruhen Hamangia-Kultur in der Dobrudscha und im Varnabereich. – In: Durankulak, Band II, Teil I, Sofia, 2002, S. 293-296.
21. H. Todorova, T. Dimov et al., Durankulak, Band II, Teil 2. Die prahistorischen Graberfelder. Katalogteil, Sofia, 2002, 162 SS., 204 Tabl.
22. Д. Йорданова, Т. Димов, Амфорни печати от Големия остров и западния бряг на Дуранкулаикото езеро. – В: Сб. Научни съобщения на СУБ – Добрич, том 5, № 1, Добрич, 2003, с. 137-154.
23. Т. Димов, Античен некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – В: Сб. Добруджа, 2000, кн. 17-18, с. 11-31 и Приложение на с. 349-363.
24. T. Dimov, A late Iron Age an cemetery on the west bank of the Durankulak lake, Bulgaria. – In: Durankulak, Vol. III (In print).
25. T. Dimov, Neolithic and Copper Age Sites in the Northeast Balkans. With Special Reference to Hamangia Culture. – In: BAR, International Series 1139 – Early Symbolic Systems for Communication in Southeast Europe. Vol. 2, 2003, p. 459-467.
26. Р. И. Костов, Т. Димов, Минералогична и гемологична характеристика на неметални украшения от праисторическия некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – В: Сп. Геология и минерални ресурси, 2003, кн. 10, с. 23-29.
27. Т. Димов, Топография, стратиграфия и архитектура на селищата на праисторическата култура Хаманджия в Добруджа. – В: Изследвания в чест на ст. н. с. І ст., д. и. н. Хенриета Тодорова. – В: Сб. Добруджа, 2003, кн. 21, с. 123-144.
28. Руслан И. Костов, Тодор Димов, Олга Пелевина. Гемологична характеристика на карнеолови и ахатови мъниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и Варна. – В: Геология и минерални ресурси, 2004, кн. 10, с. 15-24.
29. Тодор Димов. Добруджа, Долния Дунав и Западното Черноморие в праисторията на Югоизточна Европа. – В: Антимовски хан – алманах за литература и изкуство, 2005, Добрич, с. 22-31.
30. Todor Dimov. Prehistoric settlement in „Dolapkulak“ location near Draganovo village, Dobrich district, Bulgaria. – In: Culture and civilization at Lower Danube, vol. XXIV, Calarasi, 2008, p. 107-123.
31. Тодор Димов. Праисторически оръжия за лов и война от Южна Добруджа. – В: Сп. Пламък, 2009, кн. 7-8, с. 10-14.
32. Тодор Димов. Праисторическо селище в местността „Долапкулак“ край с. Драганово, област Добрич. – В: Сборник в чест на Л. Дончева-Петкова, С., 2009 (Под печат).
33. Айля Исмаил, Тодор Димов. Археологическият комплекс „Дуранкулашко езеро“ – природа, екология и открития. – В: Алманах „Антимовски хан“, бр. 3, 2009, Добрич с. 65-77.
34. Тодор Димов. Культура Хаманджия в Добрудже – находки, исследования, архитектура и погребальный обряд. – В: Museum of Archeology „Callatis“ Mangalia (20 years activiti), Mangalia, 2012 (в печат).