Важно място в археологията на региона принадлежи на праисторическата селищна могила, разположена на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. Това място е обитавано, с незначителни прекъсвания, от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. до края на Първото българско царство (1018 г. сл. Хр.). Ето защо специалистите с право го определят като “еталонен” за земите на Добруджа, Долния Дунав и Югоизточна Европа археологически обект. В неговите културни пластове бяха разграничени: търсената десетилетия от изследователите първа фаза “Блатница” на неолитно-енеолитната култура Хаманджия; най-старата каменна архитектура в континентална Европа и най-големият (до този момент) праисторически некропол в света.
