Български художник, илюстратор, художествен критик и публицист.
Урежда четири самостоятелни изложби в София: първа – 1924 г.; втора – 1929 г.; трета – 1948 г.; четвърта – 1964 г. Сътрудничи на сп. “Изкуство”, в. “Народна култура”, в. “Литературен фронт” и други със статии, рецензии и критики.
Автор е на монографии за Оноре Домие (1957 г.) и за Екатерина Савова-Ненова (1966 г.), както и на книгата “Непознатият Цариград” (1943 г.), илюстрирана от него.