Превратната историческа съдба на Добруджа и големите миграционни движения в областта обуславят изключителното разнообразие от етнографски групи, които в продължение на няколко века съжителстват в тесен културно-битов контакт; преплитат и съхраняват своите традиции, пренесени от Тракия, Балкана, Северна Добруджа; изграждат единна в българската си основа и пъстра в регионалната си специфика материална и духовна култура, запазила до късно своята жизненост. Това прави Добруджа изключително интересен обект на изследване и предопределя уникалното богатство и разнообразие от издирени и съхранявани във фондовете на отдел „Етнография” културни ценности /над 15 000/, множество фотоси, както и натрупан теренен материал за селищата от Добрички регион.
Целенасоченото и систематизирано събиране и изследване на етнографски и фолклорни материали започва още в първите години след създаването на Исторически музей през 1953 г. и е свързано с името на първия уредник етнограф – Маргарита Дакова. Нейната неуморна, апостолска дейност продължава дългогодишният музеен специалист Янка Атанасова, изминала целия си трудов път в отдел „Етнография“. През годините, в резултат на активната събирателска и изследователска работа, в музея постъпват ценни образци на традиционната народна култура; проведени са редица етнографски експедиции, създаден е богат научен архив с изобилен теренен материал. Днес отдел „Етнография“ разполага с внушителен фонд от облекла, накити, оръдия на труда, производи на домашните занаяти, фотоси и други веществени и документални свидетелства, илюстриращи общобългарските характеристики и регионалните особености на традиционния градски и селски бит на добруджанското население в периода XIX – XX в.
Чрез показаните в реставрираната през 1970 г. Етнографска къща експонати посетителите имат възможност да видят една малка част от изключително богатия и разнообразен фонд на отдела и да се докоснат до уникалната традиционна култура на Добруджа на границата между две епохи. През изминалите десетилетия Етнографската къща се утвърди не само като „храм” за съхранение и статично представяне на музейни ценности, а преди всичко като атрактивен образователен и информационен център за творческо усвояване и съвременно претворяване на културно-историческото наследство на Добруджа. Чрез организиране на различни прояви и инициативи с научнопознавателен и културно-просветен характер – възстановки, изложби, образователни програми и др., се търсят различни форми на музейна комуникация и приобщаване на посетители с разнороден възрастов и социален състав към етнографското богатство на Добруджа. Днес Етнографската къща е не само интересен кът от миналото, където се съхранява част от културното наследство на Добруджа, но и един от най-посещаваните музейни обекти; обединяващо средище за родолюбиви начинания и социално общуване на основата на традиционни ценности; място за среща, отдих и развлечение на разнородни музейни публики.