През есента на 2020 г. Регионален исторически музей – Добрич успя да проведе присъствено две национални научни конференции. Форумите се състояха на един ден – 30 септември, в две различни зали. В голямата зала на Община град Добрич учени историци дискутираха по темата за Крайовския договор и съдбата на Южна Добруджа. А в Дом-паметник „Йордан Йовков“ филолози представиха своите изследвания за „(Не)познатият Йовков“. В резултат на конференциите бяха съставени и отпечатани два сборника с доклади на участниците в тях. Това са сериозни научни издания, върху които повече от половин година работи екип от специалисти главно от Регионален исторически музей – Добрич със съдействието на колеги от Историческия музей в Тутракан.
Книгите са поредни номера – 34 и 35, на периодичното издание на Регионалните исторически музеи в Добрич и Силистра – сборник „Добруджа“. В редакционния съвет на поредицата участват учени като: акад. Георги Марков, проф. д.и.н. Велико Лечев, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, проф. д.ф.н. Светлозар Игов, проф. д.и.н. Георги Атанасов и проф. д-р Хюсеин Мевсим от Университета в гр. Анкара, Турция. Главен редактор на сборник „Добруджа“ е проф. д.и.н. Антонина Кузманова. В редакционната колегия влизат също: проф. д.и.н. Иван Русев, проф. д.н. Венцислав Димов, доц. д-р Сергей Торбатов, доц. д-р Валери Йотов, доц. д-р Цветолин Недков, доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Николай Тодоров, д-р Наталия Минчева и д-р Кремена Митева.
В том 34-ти на сборник „Добруджа“ са отпечатани 44 научни доклада и съобщения, изнесени на Националната научна конференция: „80 години от Крайовския договор. Българската и международната общественост за Добруджанския въпрос. Нови документи, нови прочити, нови тези”, проведена на 29 и 30 септември 2020 г. в Тутракан и Добрич. Научен ръководител на форума бе академик Георги Марков. Негови са встъпителните думи в сборника, който е в обем от 596 страници. Авторите в изданието са от: СУ „Св. Климент Охридски”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Института за исторически изследвания – БАН, Военната академия „Г. С. Раковски”, Регионалните исторически музеи в Добрич, Варна, Силистра, Търговище, Видин, Хасково, Историческия музей в Тутракан, Държавния архив в Русе и др. От Регионален исторически музей – Добрич статии имат: доц. д-р Цветолин Недков („Петър Габе – радетел за стопанска модернизация на Южна Добруджа (1884 – 1927 г.)”), д-р Кремена Митева („Добруджа пак под наше небе“ – български писатели „на поход” към Добрич през 1940 – 1944 г.”), Лена Кирилова („Традиционни сватбени обичаи на преселниците от Северна Добруджа”) и Христо Полянски („Руските старообрядци в Добруджа”). Георги Павлов от Окръжния съд в Добрич е автор на изследването „Вещноправни аспекти на Крайовския договор”. Всички статии са с резюмета на английски или немски език. Съдържанието и списъкът на авторите са на български и английски език.
Съставители на сборника са доц. д-р Цветолин Недков и Даниела Иванова, съответно от Регионалния исторически музей в Добрич и от Историческия музей в Тутракан. Научната редакция е дело на доц. д-р Цветолин Недков, литературната – на Магдалена Трифонова, дизайнът на изданието – на Десислава Димова, преводът на английски и немски език – на Десислава Христова и Ивелина Романова. Екипът е съставен от специалисти в Регионален исторически музей – Добрич.
На 30 септември и 1 октомври 2020 г. традиционно в гр. Добрич се проведе и конференция, посветена на 140 години от рождението на Йордан Йовков и 40 години от създаване на Дом-паметник на големия ни писател. Съдействие при реализирането на форума оказаха Община град Добрич, Община Генерал Тошево и най-вече Историческият музей в гр. Генерал Тошево.
Този път обаче ситуацията беше твърде особена – пандемия от коронавирус. Затова не всички, заявили желание да се включат, успяха да дойдат в Добрич или да напишат доклад. Все пак някои литературоведи имаха възможността и желанието да ни гостуват, за което сърдечно им благодарим. Без тях конференцията „(Не)познатият Йовков“ нямаше да се проведе присъствено.
Докладите от научния форум са включени в сборник „Добруджа“ № 35, който е с обем 336 страници. Негов съставител и редактор е д-р Кремена Митева, а техническото оформление е дело на инж. Йорданка Славова от Регионален исторически музей – Добрич.
В изданието са представени 30 текста – научни изследвания, спомени и съобщения. Тяхната подредба е хронологична и тематична. Оформят се два основни тематични кръга: военното творчество на белетриста и драмата/разказът „Албена“. Разбира се, това обобщение не може да даде представа за тематичното разнообразие на книгата. Впечатлява броят доклади, представящи Йовков през погледа на негови съвременници: Спиридон Казанджиев, Георги Цанев, Кирил Гривек, Жана Николова-Гълъбова. Някои от авторите разглеждат документалните извори за живота и творческата работа на писателя. Други разширяват паралелите до публицистиката и музиката. Както обикновено, Йовковото творчество провокира „нови прочити“.
Изданието се открива с разказа „Бялата лястовица“ на удостоения с Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2020 г. писател Деян Енев, както и със словото на проф. д.ф.н. Милена Кирова от СУ „Св. Климент Охридски“ при удостояването ѝ с Отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство.
В сборника са включени статии на автори от цяла България: от Института за литература при БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Нов български университет, УниБИТ, ШУ „Еп. Константин Преславски“, Бургаски свободен университет, Национален литературен музей, Държавен архив – Добрич, Исторически музей – Тутракан и др. Сред тях са: проф. Михаил Неделчев, проф. Александър Панов, проф. Виолета Русева, проф. Анчо Калоянов, проф. Венцислав Димов, проф. Калина Лукова, проф. Дора Колева, проф. Мирослава Кортенска, доц. Мариета Иванова-Гиргинова, доц. Калин Михайлов, доц. Ния Радева, доц. Мая Горчева, доц. Марин Бодаков, д-р Радка Пенчева, Марин Кадиев, Катя Зографова, Малина Тонова, Снежана Ангелова, Георги Балабанов, Десислава Маркова.
В книгата е публикуван и споменът „Достоен дар за стогодишнината на Йовков“ на първия уредник на Дом-паметника в Добрич – Анка Пенева. От настоящите музейни специалисти в сборника участват д-р Кремена Митева с доклад на тема: „Белият ескадрон и „Белият ескадрон“ в Южна Добруджа през 1940 година“, и Магдалена Трифонова с изследване, озаглавено „Документален спомен от издателя на Йовков“. Държавният архив в Добрич е представен чрез съобщението на един от своите експерти – Пепа Добрева, по въпроса за документалните извори за Йовковия живот и творчество, съхранявани от институцията. В книгата са поместени също изследвания и на други литературоведи от Добрич: д-р Христо Боев (представител на ШУ „Еп. К. Преславски“ – „Морският хронотоп при Йовков, Чела Серги и Антон Холбан“), Драгомил Георгиев („Божията дарба на трима Йовкови герои“) и Рада Въртунинска („Усмивката на Серафим“).Публикувана е и рецензията на Пенка Терзиева за книгата на Маринела Паскалева „Йордан Йовков. Почти непозната кореспонденция“.
Регионален исторически музей – Добрич отчита трудната 2020 година като успешна и в научноизследователско отношение, тъй като реално проведените две национални научни конференции и издадените два сборника с общ обем около 1 000 страници имат приносен характер в българската историческа и литературна наука.
Цветолин Недков, Кремена Митева
Регионален исторически музей – Добрич