На един и същи ден – 29 юли 2022 г., излязоха от печат изследванията на специалистите от музея в Добрич доц. д-р Цветолин Недков и д-р Кремена Митева. Това е една щастлива случайност и не съвсем, тъй като бихме определили работата им като екипна. Те се синхронизираха като истинска научна група. Доц. Цветолин Недков е научен рецензент на книгата на Кремена Митева. Тя, от своя страна, е литературен редактор на неговото изследване. Двамата музейни специалисти успяха за пореден път да намерят вариант за финансиране на изданията си: доц. Недков – чрез спомоществователи, а д-р Митева – след участие в конкурс към Министерството на културата. Те благодарят на всички, помогнали им финансово, със съвети, препоръки и с приятелската си подкрепа.
Доц. д-р Цветолин Недков е автор на 7 монографии, 5 студии и над 60 научни статии, посветени на стопанския живот на градовете в Южна Добруджа от 1878 до 1944 г., на жизнения и обществения път на видните добруджански дейци Петър Габе и Йордан Пекарев. Неговата монография „Стопанският живот на град Добрич (1913 – 1944 година)” се състои от предговор, пет глави, заключение, списък на източниците и литературата, приложение и е в обем от 236 страници. Тя е разработена на основата на разнороден изворов материал: архивни източници, статистики, сведения от централния и местния периодичен печат, научни публикации. В книгата се изясняват всички основни аспекти от развитието на стопанския живот на гр. Добрич от 1913 до 1944 г. – това е нейната главна цел. В рамките на посочената главна цел се открояват няколко насоки на изследване:
прави се ретроспективен преглед на икономическия живот на града от 1878 до 1912 г.;
разкрива се стопанският живот на гр. Добрич през първия румънски режим от 1913 до 1916 г. и когато е в границите на България от 1916 до 1918 г.;
доказва се че при денационализаторския и румънизатарски режим и специалната аграрна политика, които се прилагат спрямо местното българско население от 1919 до 1940 г., добричкото стопанство се развива, с по-слаби темпове се модернизира, т.е. налице е макар и малък икономически напредък, който се дължи преди всичко на преобладаващия български елемент, на неговата пестеливост и предприемчивост, на стопанската му активност;
осветлява се приобщаването на добричкото стопанство към националната икономика, което се осъществява от есента на 1940 до есента на 1941 г.;
представят се действията на българската държава и местните органи на управление за добричката икономика във военновременни условия и държавно регулиране от 1941 до 1944 г.;
извежда се на преден план общонационалната, регионалната и местната специфика на изследваната проблематика.
Рецензент на монографията на доц. д-р Цветолин Недков е проф. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания към БАН – София. Преводът на английски език е дело на археолога от РИМ – Добрич Десислава Христова. Книгата е издадена от добричкото издателство „Матадор 74“. Тя е предназначена за специалисти и широк кръг читатели – студенти, учители, ученици, общественици, политици и други, и ще спомогне за формиране и поддържане на любовта към родния град.
Д-р Кремена Митева е автор на 3 книги и е един от двамата съавтори на още 6 книги; съставител и редактор е на десетки книги, научни сборници и други издания. Публикувала е над 70 статии, свързани с литературната и културната история на Добруджа и България. През 2015 г. става носител на националното Отличие за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Нейната монография „Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година“ (265 стр.) си поставя задачата въз основа на български научни изследвания, архивни материали и периодични издания да представи духовния живот в град Добрич през посочения период. В изследването е нарисувана сравнително цялостна картина на легалната, по-завоалирана съпротива на българите в румънската държава, която поддържа жив техния народностен дух. Мирният протест срещу чуждия език, чуждото образование, чуждата култура обикновено е скрит зад маската на културни и просветни организации, чиято дейност, без да престава да бъде просветителска, е и много повече. Те поддържат огъня на българщината у добруджанци. В книгата са щрихирани и образите на десетки личности с възрожденски дух, живели и работили в Добрич по това време. Независимо какви са по професия, те осъзнават будителството като своя свещена мисия. И не жалят сили, знания и талант да реализират целите си. Българската интелигенция в Добрич и в цяла Южна Добруджа има своя значим принос за запазването на българския характер на областта. Дейността на тези общественици, учители, журналисти, писатели, хора на изкуството е останала малко встрани в историческите трудове. Затова изследването се опитва донякъде да попълни тази празнота.
Интересни са свидетелствата за литературния живот в Добрич. Кремена Митева се спира върху работата на Йордан Йовков в града през 1918 – 1919 г., върху първия белетристичен текст на Дора Габе и активната дейност на поетесата за възвръщането на нейния роден край към отечеството. Културният живот в Добрич по време на втория румънски режим е представен и през погледа на родената в града писателка Севда Костова, чийто мемоарен роман „Земя и корени” беше издаден преди пет години. Д-р Митева разглежда също знакови посещения в Добрич на редица български писатели, учени и интелектуалци като Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Елин Пелин, Димитър Талев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Владимир Василев, проф. Асен Златаров, проф. Димитър Михалчев и мн. др. Акцент в работата е и своеобразният „поход” след Крайовския договор (1940 г.) на български писатели и журналисти към възвърнатата по мирен път Южна Добруджа.
Книгата е издадена от „Ларго Сити“. Тя е снабдена с богат илюстративен материал. Една част от снимките се обнародват и разчитат за първи път. Литературен редактор на изследването е Стилиян Митев. То е предназначено както за специалисти, така и за широк кръг читатели с хуманитарни интереси.
И двете книги на специалистите от музея са посветени на град Добрич и обогатяват представата за неговия стопански и духовен живот.
Това е една щастлива случайност и не съвсем, тъй като бихме определили работата им като екипна. Те се синхронизираха като истинска научна група. Доц. Цветолин Недков е научен рецензент на книгата на Кремена Митева. Тя, от своя страна, е литературен редактор на неговото изследване. Двамата музейни специалисти успяха за пореден път да намерят вариант за финансиране на изданията си: доц. Недков – чрез спомоществователи, а д-р Митева – след участие в конкурс към Министерството на културата. Те благодарят на всички, помогнали им финансово, със съвети, препоръки и с приятелската си подкрепа.
Доц. д-р Цветолин Недков е автор на 7 монографии, 5 студии и над 60 научни статии, посветени на стопанския живот на градовете в Южна Добруджа от 1878 до 1944 г., на жизнения и обществения път на видните добруджански дейци Петър Габе и Йордан Пекарев. Неговата монография „Стопанският живот на град Добрич (1913 – 1944 година)” се състои от предговор, пет глави, заключение, списък на източниците и литературата, приложение и е в обем от 236 страници. Тя е разработена на основата на разнороден изворов материал: архивни източници, статистики, сведения от централния и местния периодичен печат, научни публикации. В книгата се изясняват всички основни аспекти от развитието на стопанския живот на гр. Добрич от 1913 до 1944 г. – това е нейната главна цел. В рамките на посочената главна цел се открояват няколко насоки на изследване:
-прави се ретроспективен преглед на икономическия живот на града от 1878 до 1912 г.;
– разкрива се стопанският живот на гр. Добрич през първия румънски режим от 1913 до 1916 г. и когато е в границите на България от 1916 до 1918 г.;
– доказва се че при денационализаторския и румънизатарски режим и специалната аграрна политика, които се прилагат спрямо местното българско население от 1919 до 1940 г., добричкото стопанство се развива, с по-слаби темпове се модернизира, т.е. налице е макар и малък икономически напредък, който се дължи преди всичко на преобладаващия български елемент, на неговата пестеливост и предприемчивост, на стопанската му активност;
-осветлява се приобщаването на добричкото стопанство към националната икономика, което се осъществява от есента на 1940 до есента на 1941 г.;
-представят се действията на българската държава и местните органи на управление за добричката икономика във военновременни условия и държавно регулиране от 1941 до 1944 г.;
– извежда се на преден план общонационалната, регионалната и местната специфика на изследваната проблематика.
Рецензент на монографията на доц. д-р Цветолин Недков е проф. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания към БАН – София. Преводът на английски език е дело на археолога от РИМ – Добрич Десислава Христова. Книгата е издадена от добричкото издателство „Матадор 74“. Тя е предназначена за специалисти и широк кръг читатели – студенти, учители, ученици, общественици, политици и други, и ще спомогне за формиране и поддържане на любовта към родния град.
Д-р Кремена Митева е автор на 3 книги и е един от двамата съавтори на още 6 книги; съставител и редактор е на десетки книги, научни сборници и други издания. Публикувала е над 70 статии, свързани с литературната и културната история на Добруджа и България. През 2015 г. става носител на националното Отличие за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Нейната монография „Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година“ (265 стр.) си поставя задачата въз основа на български научни изследвания, архивни материали и периодични издания да представи духовния живот в град Добрич през посочения период. В изследването е нарисувана сравнително цялостна картина на легалната, по-завоалирана съпротива на българите в румънската държава, която поддържа жив техния народностен дух. Мирният протест срещу чуждия език, чуждото образование, чуждата култура обикновено е скрит зад маската на културни и просветни организации, чиято дейност, без да престава да бъде просветителска, е и много повече. Те поддържат огъня на българщината у добруджанци. В книгата са щрихирани и образите на десетки личности с възрожденски дух, живели и работили в Добрич по това време. Независимо какви са по професия, те осъзнават будителството като своя свещена мисия. И не жалят сили, знания и талант да реализират целите си. Българската интелигенция в Добрич и в цяла Южна Добруджа има своя значим принос за запазването на българския характер на областта. Дейността на тези общественици, учители, журналисти, писатели, хора на изкуството е останала малко встрани в историческите трудове. Затова изследването се опитва донякъде да попълни тази празнота.
Интересни са свидетелствата за литературния живот в Добрич. Кремена Митева се спира върху работата на Йордан Йовков в града през 1918 – 1919 г., върху първия белетристичен текст на Дора Габе и активната дейност на поетесата за възвръщането на нейния роден край към отечеството. Културният живот в Добрич по време на втория румънски режим е представен и през погледа на родената в града писателка Севда Костова, чийто мемоарен роман „Земя и корени” беше издаден преди пет години. Д-р Митева разглежда също знакови посещения в Добрич на редица български писатели, учени и интелектуалци като Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Елин Пелин, Димитър Талев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Владимир Василев, проф. Асен Златаров, проф. Димитър Михалчев и мн. др. Акцент в работата е и своеобразният „поход” след Крайовския договор (1940 г.) на български писатели и журналисти към възвърнатата по мирен път Южна Добруджа.
Книгата е издадена от „Ларго Сити“. Тя е снабдена с богат илюстративен материал. Една част от снимките се обнародват и разчитат за първи път. Литературен редактор на изследването е Стилиян Митев. То е предназначено както за специалисти, така и за широк кръг читатели с хуманитарни интереси.
И двете книги на специалистите от музея са посветени на град Добрич и обогатяват представата за неговия стопански и духовен живот.
