Кметът Първан Бъчваров посреща цар Борис III – 01.11.1942 г.
Първан Бъчваров – призванието да служиш
Първан Иванов Бъчваров е роден на 10 септември 1900 г. в село Лопушна, Берковска околия. През 1921 г. завършва Земемерния отдел на Държавното средно техническо училище в София. В следващите години работи в различни населени места като земемер, а от 23 юни 1934 г. до 13 август 1940 г. е служител в Кадастралното отделение на Столична голяма община на длъжност „Помощник-началник“. От 14 август 1940 г. е инспектор-земемер. Като такъв е командирован в гр. Добрич след възвръщането на Южна Добруджа, за да оглави техническата служба на Добричката община.
Заповедта за командироването му е от 15 октомври, а реалното му встъпване в длъжност става на 24 октомври. В следващите месеци Бъчваров работи по регулационния план на града. На 8 август 1941 г. със Заповед № 2 727 на министъра на вътрешните работи и народното здраве е назначен за кмет на гр. Драма. Само няколко месеца по-късно, на 9 декември 1941 г., със заповед на същия министър Първан Бъчваров е назначен за кмет на гр. Добрич. След възвръщането на града в пределите на България той е третият кмет след Кирил Старцев и Ангел Черкезов.
Първото сериозно предизвикателство е казусът с електрическата централа в Добрич. Тя е собственост на румънски инвеститори. Пусната е в експлоатация на 1 юни 1937 г. След приемането на Закон за принудително отчуждаване на разни предприятия от обществена полза в новоосвободените земи през 1941 г. се създава възможност българската държава да придобие този стратегически обект. Процедурата е започната от кмета Ангел Черкезов, но тъй като собствениците не се съгласяват с предложената от държавата сума, се отива на съд. Делото започва на 24 февруари 1942 г. в Областна дирекция – Шумен и приключва успешно за Добричка община, която влиза във владение на 15 октомври 1942 г.
През пролетта на 1942 г. наводнение нанася големи щети на гр. Силистра. Кметът на Добрич подема инициатива за събиране на помощи за пострадалите. Създаден е комитет, в който влизат видни представители на местната общност като Л. Станчев, Р. Радев и К. Чамурлийски. Организират се мероприятия като театрални представления, забави и др., на които се събират средства за нуждаещите се. Впоследствие дейността на комитета се разширява – биват подпомагани и пострадали от наводнението във Видин и Русе.
Любопитна инициатива, показателна за начина на мислене на хората от епохата, е Седмицата на гората. Тя се състои между 12 и 19 март. Основната ѝ цел е да се залеси периферията на града. Засадени са дървета по пътя за Варна.
В средата на март се провежда и двудневна учителска конференция, ръководена от околийския училищен инспектор Йордан Недков. Представени са реферати на учители, дискутират се теми, свързани с предизвикателствата пред педагогическото съсловие в новоосвободена Добруджа.
На 4 април в салона на „Модерен театър“ се организира публично събрание на тема „Общинска политика, бюджет и бъдещи мероприятия“ – за свършеното от администрацията и бъдещите планове за управление. Лично кметът в продължение на два часа прави отчет за периода 1940 – 1942 г. Тази среща с гражданството е първата по рода си.
Не е оставено на заден план и патриотичното възпитание на подрастващите. Събитията от славната 1916 г. са част от този процес. В средата на април 1942 г. в покрайнините на Добрич с тържествена церемония е открит кръст-паметник. Средствата за него са събрани от учениците от местната смесена гимназия „Цар Борис III“.
Както става ясно, Общината подкрепя начинания от най-различно естество. В празник за населението се превръща Седмицата на българската книга. Гостуват група писатели, водени от председателя на Българския писателски съюз Стилиян Чилингиров. Те са посрещнати от кмета Първан Бъчваров.
На 1 юни се открива и традиционният търговски панаир. След дългогодишно прекъсване той е възобновен през 1941 г. Панаирът продължава 10 дни. Градският общински съвет взема решение да се намалят таксите, които се събират от търговците.
На същата дата започва да излиза и издаваният от Добричката градска община „Общински вестник“. Той дава информация за различни инициативи и проекти на Общината, като същевременно се превръща и в място, където тясно профилирани специалисти могат да обменят мнения и да участват в дискусии със свои колеги по различни теми, касаещи развитието на града. Вестникът излиза на две седмици и се разпространява безплатно.
През септември 1942 г. е пуснат в експлоатация новият водопровод. Старите глинени тръби са заменени с манесманови. Направени са 11 нови чешми, водоснабдена е градската градина. Преди подмяната на водопровода на човек се падат средно 11 л вода на ден, след подмяната стават 20 л. През 1942 г. е направено и немалко по отношение на уличната мрежа – с твърда настилка са покрити 2 550 кв. метра улична площ. По това време комисия от Министерството на благоустройството одобрява благоустройствения план на града. Първият устройствен план е изработен през 1882 – 1883 г. Регулационен план е направен и през 1911 – 1912 г. В румънския период, между 1936 и 1940 г., са оформени три проекта, без да бъде приложен нито един от тях. Новият план поставя развитието на града на съвсем различна основа. Хаотичното строителство от последните 27 години се заменя със създаване на обществена среда с ясно определен профил. Предвижда се преустройство в период от около 50 години. Заложено е строителство на театър, стадион, градска баня с басейн, лятна къпалня, общински покрит пазар, летен театър, болничен квартал, административна палата и други сгради на различни държавни ведомства. Отделено е и внимание на озеленяването. Около града ще се създаде залесителен пояс. Предвидено е разширяване на градския парк.
Между 3 и 5 октомври 1942 г. се провежда Великият добруджански събор. Първоначално е решено неговото провеждане да бъде в Силистра, но впоследствие е избран Добрич. В деня на откриването на градския стадион се събират 10 000 души. Заседанията са в салона на „Модерен театър“. Форумът се превръща в празник на Добруджа, но същевременно слага край на една епоха – епохата на борба срещу румънските окупатори.
Първи ноември е ден, който жителите на града ще помнят дълго време. Цар Борис III посещава Добрич. След възвръщането на Южна Добруджа това е първото му идване в региона.
Отиващата си година е донесла немалко успехи в административен план въпреки тревожността от бушуващата в близост до България война. Стопанското развитие е осезаемо, но има какво да се желае по отношение на културното и образователното ниво на населението.
На 10 януари 1943 г. се открива салон-читалня на читалище „Йордан Йовков“. На церемонията присъства и кметът Бъчваров. През месец май се провежда отново Седмицата на българската книга. Идването на писатели като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Димитър Талев се превръща в събитие за местната общност.
Не са забравени и социално слабите граждани. Общинското ръководство открива „народни кухни“, в които всеки ден 150 нуждаещи се получават храна, като три пъти в седмицата ястията са месни.
На 1 юни е открит търговският панаир. Въпреки трудностите за трета поредна година той се превръща в притегателно място за стопани и търговци.
Градският театър преминава изцяло на общинска издръжка. Съставът му е от 16 артисти. Сезон 1942 – 1943 е много успешен: поставени са 13 пиеси, а представленията са 195. Продажбата на билети е донесла приходи от над един милион лева.
На 26 юли 1943 г. добричлии посрещат министър-председателя на Царство България Богдан Филов.
С особена стойност е и визитата на легендарния генерал от Първата световна война Тодор Кантарджиев, чиято военна кариера е пряко свързана с града. Отношението към него е специално – улица, както и местното дружество на запасните подофицери носят името му.
Кметското управление на Първан Бъчваров приключва на 5 ноември 1943 г., след като е уволнен по болест със Заповед № 2 043 на министъра на вътрешните работи и народното здраве.
В онази епоха – началото на 40-те години на XX век, предизвикателствата пред местната управа са с особена специфика. Десетилетия наред населението живее във враждебна румънска среда. Законите и различните регламенти също са румънски. След възвръщането на Южна Добруджа администратори като Първан Бъчваров съграждат и укрепват българската власт в региона, поставяйки основите на едно бъдещо модерно развитие.
Цветан Сашев
главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич