Горещници са тридневен народен празник в българската традиция, отбелязван на 15, 16 и 17 юли. Тези дни се считат за най – горещите в годината, имат езически корени и са свързани с култа към огъня и ритуали за предпазване от пожари, гръмотевици и други природни бедствия. Съвпадат с християнските празници на Св. Кирик и Юлита (15 юли), Мъченица Юлия (16 юли) и Св. Марина (17 юли). В различните краища на България се наричат по различен начин – Пърлига, Чурлига и Огнена Марина (Северна България) и Люта, Чурута и Опална Марина (Южна България).
Докато траят Горещниците, са забранени всякакви домашни и полски дейности, не се работи на полето и домашното огнище не се пали. Вярва се, че ако някой отиде да жъне, снопите ще му се запалят. На третия ден се запалвал „жив огън“ в центъра на селото, от който хората вземали за домашното огнище. Вярва се, че минералните извори през тези дни имат най – силна лечебна сила и щом човек се потопи три пъти дневно в топлите води, няма да го хващат болести през цялата година, а ако е болен ще се изцери.
По време на Горещниците се гадае какво ще бъде времето през първите месеци на следващата година – януари, февруари и март. Ако слънцето пече силно, то в нареченият месец ще е меко, без студове. Но ако е хладно, то месецът ще бъде студен и с виелици.
Горещниците бележат началото на обредното заклаждане на първата моминска седянка. Тя е изпъстрена с различни действия и наричания. Момите плетат обща нишка, която се върти около седянката, за да се събират и влачат ергените по тях. Наливат вода от воденица, за да се въртят ергените около тях. Друг път забождат хурките си в мравуняк, за да пъплят ергените по тях, както пъплят мравките. Всички тези обреди са свързани с любовната магия.
В народната традиция Горещниците се свързват с огъня. Той се възприема като двойствен символ – носи плодородие и светлина, разрушение и болка, но и пречистване и обновление. Празнуват занаятчии, чиято работа е свързана с огън – ковачи, хлебари, готвачи, калайджии. В иконографията Св. Марина често е изобразявана как държи дявола за косата и го удря с дърво – символ на победата над злото и огнените стихии.
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ-Добрич