21 май е християнски празник в памет на Светите равноапостоли император Константин, който въвежда християнството като официална религия във Византия и неговата майка Елена. На този ден се ходи в църкви и манастири и се оставят на иконите дарове за здраве.
Има легенда, в която Константин е красив момък, който единствен не се поколебал да влезе в огъня заради Бог. Той го избрал за свой помощник на Земята. Задачата му била да накара всеки, извършил грях да играе върху огнена жарава.
Църковният празник съвпада по време с дните на древен слънчев култ по нашите земи. Свързан е с небесния огън, магии и пророчества. Това е ритуалният танц върху огън, познат като нестинарство. Думата „нестинар“, произлиза от гръцки език. Съставена е от думите „анасто“ – възкръснал и „хестия“– гръцката дума за огън. За първи път обичаят Нестинарство се документира от Петко Славейков през 1862 г.
В миналото нестинарството се е предавало по наследство. Имало родове, известни като нестинарски. Но по-често жените били тези, които стъпвали върху „живият“ огън. Щом празникът наближи, нестинарите започват да се подготвят за него. Всички се събират в дома на главната нестинарка. Нейната къща се смята за свята и се нарича „конак“. Оттам тръгват към параклиса, където са иконите на Св. Константин и Св. Елена. Те се прекадяват и се обличат в червени калъфи от плат, обшити със сребърни монети. Идват и музиканти с гайда и специалния нестинарски тъпан, който не се използва по друг повод, освен само на този празник. Иконите се отнасят до аязмо, където се измиват и освещават и така се увеличава свещената им сила. Устройва се панагир, като всеки е донесъл курбан и обредни хлябове в чест на светците. Денят продължава с веселба и хора, като задължително се играе т. нар. Костадиновско хоро.
На мегдана на селото се подготвя огъня. Привечер от него е останала само жарава. Под звуците на тъпана, нестинарките с боси крака, със свещените икони в ръце започват своят огнен танц. Навлизат с равни и ситни стъпки и тогава се случва онова „прихващане“ и изпадане в транс. В това състояние се е случвало да предсказват бъдещето и да проявяват лечителски способности. Впечатляващ ритуал със символика между човешкото и божественото.
Нестинарството е най – известно в Югоизточна България, село Българи, Странджа планина.
През 2009 г. нестинарството е включено в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство – „Живи човешки съкровища – България“.
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ-Добрич