Гергьовден
На 06. май Българската православна църква чества паметта на Св. Георги Победоносец. Светецът-воин се ползва със славата на един от най-изявените конници-змееборци в християнството и иконографски се изобразява на бял кон, под чиито копита се гърчи прободен дракон.
В народния календар Гергьовден е един от най-обичаните празници през годината и възприеман, като по-голям и от Великден. В много народни песни се пее:
„Хубав ден – Великден,
още по-хубав Гергьовден“
От този ден се слага началото на новата земеделска година и възраждането на природата. Св. Георги се почита, като покровител на овчарите, стадата, нивите и реколтата и се отличава с богата обредност и празничен цикъл.
В негова чест във всеки дом се коли курбан за здраве-първото родено мъжко бяло агне. Ритуалът изисква на главата му да се сложи венец от цветя, а на рогчето свещ. Захранва се със сол, хляб или трици. Коли се на оброчно място в къщата до източна стена, като се гледа кръвта да опръска стената, по която се гадае за реколтата през годината и за здравето на хората в къщата. С тази кръв се прави кръстен знак по челата на децата и младите, за да са здрави и „да не ги ловят уроки“. Вярва се, че кръвта от жертвата има предпазващ характер.
В деня преди празника започва подготовката за месенето на обредните хлябове. „Чисто“ момиче носи вода за кваса. Възрастна жена го замесва и го покрива с кърпа. На сутринта на Гергьовден мома или млада булка облечена в чисти дрехи замесва тестото за хляба. Украсата на гергьовския хляб са овчарска гега или овчар с гега и агънца. Месят се за раздаване и по-малки хлебчета-кравайчета, украсени с по едно малко топче тесто в средата. Моми и невести ги носят на овчарите, обикалят с тях три пъти кошарите, за да се предпази добитъкът от болести и магии.
В ранното утро на Гергьовден деца, моми и невести берат билки: гергьовче, здравец, коприва и чесън. С тях плетат венци за главите си, украсяват котлето за първото издоено мляко, окичват вратите на къщите и оборите. Свежите цветя и закичването с тях е част от магията – силата на природата, която да се пренесе върху човека и животните.
На Гергьовден всички се теглят на кантар за здраве. Правят се люлки, вързани на разлистено дърво. Момците люлеят момите, а ритуалът е с предбрачна символика. Люлки правят и мюсюлманите в България, чийто празник Хъдърлез или Едрелез, съвпада с християнския Гергьовден.
Вярва се, че ако завали дъжд на Гергьовден, година ще е плодородна. Народът казва, че всяка капка на този ден е жълтица.
Изпеченото агне, обредните хлябове и храната се освещават в църквата. След това на широка зелена поляна извън селото се нарежда обща празнична трапеза. А денят е изпълнен с песни, хора, закачки и веселие.
През 1880 г. княз Александър I Батенберг учредява 6 май, като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ-Добрич
Снимки: -Икони - Св. Георги, отдел ИБЗ - РИМ-Добрич -Пафти с изображение на „Св. Георги", края на XIX век отдел "Етнография" - РИМ-Добрич