Цветница, Връбница е винаги в неделята след Лазаровден. Християнски празник в навечерието на Страстната седмица и църквата празнува Вход Господен в Йерусалим. Отслужва се молитва и се благославят върбови клонки, напомнящи палмовите клонки, с които Христос е посрещнат. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве. Прави се венче и се слага на домашната иконата, закичва се плодно дръвче и домашните животни. Вярва се, че върбата има лечебна сила. Ако някой в семейството се разболее се запалва тази върба и с нея се кади болния. Ако дете е урочасано, лицето му се измива с вода, в която е натопена осветената върба. Върбови клончета се слагат на кръста и на главата, за да не ги болят.
На Връбница се изпълнява обредът кумичене. Момите, които са били лазарки, днес гадаят за бъдещата си женитба. Сутринта на Връбница всички лазарки се събират в дома на водачката и тръгват към реката или чешмата. Всяка носи върбово клонче, от което прави венче и го бележи с цветен конец. Всички едновременно пускат венчетата във водата и чието венче е първо-тази мома става кръстница. Кръстницата или кумицата е на особена почит и уважение от останалите моми. До Великден те ѝ говеят, не говорят в нейно присъствие, път не ѝ минават, ако я срещнат. На празника Христово Възкресение отиват в дома ѝ да ги „опрости“. Символично тя им прощава и те вече могат да разговарят с нея. С празнична трапеза завършва комплексът от лазарските обичаи.
Българската народна поговорка гласи, че „ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят“.
Традиционни ястия за празника:
Баница с лапад или коприва
Риба
Ястия с ориз, маслини, гъби
Празнична пита
Жито
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ-Добрич