Лазарско забраждане отдел „Етнография“ РИМ-Добрич
Св. Лазар
Лазаровден, Лазар или Лазарова събота е с подвижна дата, но винаги е в събота, една седмица преди Великден. Православната църква с празнична литургия посвещава на Св. Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му. Лазаровата събота е единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) служба не е в неделя. Затова този ден носи послание за възраждане, надежда и нов живот. Лазаруването е традиционен пролетен ритуал, в който участват млади момичета, наречени лазарки. Още преди Лазаровден момите се събират, учат лазарски песни и си избират водачка на групата. Водачката се нарича „буенец“. Тя трябва да знае песните и да умее да води лазарското хоро. На главата си има калпак, а в ръката си държи дървена сабя. До буенеца върви и „булка“. По-малко момиче облечено в булчински дрехи, а главата ѝ е забулена с червена кърпа. Двата обредни персонажа играят ролята на „младоженец“ и „булка“. Сутринта на Лазаровден девойките се обличат в празнични носии, закичени с венци и живи цветя и тръгват на групи из селото. По пътя вървят хванати за коланите. Обикалят домовете като изпълняват обредни песни за здраве и плодородие, както и за всеки член в семейството. Буенец се нарича и лазарското несключено хоро. Названието на изпълнявания танц идва от буен танц, трополящо хоро, което се изпълнява по време на Великия пост. След песните и танците буенецът мята кърпа на рамото на стопанката, тя връзва в нея пари и му я връща. Друг дар в знак на благодарност към лазарките са яйцата-символ на кръговрата на живота, които те ще боядисат на Великден.
Лазаруването е само веднъж и се явява като преломен момент, в който момичето става мома. От този момент девойките започват да се момуват: да обличат везана риза, да сресват косите си като възрастните жени, да си слагат косичник, гердани, пръстени, обеци и гривни или китка зад ухото. Все символи на традиционното възприятие в общността, че момата е навлязла в предбрачна възраст.
През 2014 г. в раздел „Традиционни обреди и празници“ като Елемент в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“ към ЮНЕСКО е добавено „Лазаруване в село Старо село – от векове на векове“ област Силистра.
Макар и по време на Великия пост, празничната трапеза на Лазаровден е богата, дори и с постни ястия.
Традиционни ястия за празника:
Копривена чорба
Обредна пита с квас
Пълнени чушки
Ориз с лапад
Варено жито
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ – Добрич