25.03.2025 г.
Последен от мартенските празници е Благовещене или Благовец. Голям празник „половин Великден“, както за християни, католици и протестанти. Почита се едно от най – големите тайнства в християнството. Денят, според Библията, в който Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че ще зачене от Светия Дух и ще роди Божия син.
В България в първата половина на ХХ век, 25–ти март се е празнувал като ден на християнската жена и майка. Св. Богородица е закрилница на всички жени. Ако на този ден жена без рожба се помоли да има, то молитвата и се сбъдвала.
Според народните вярвания, Благовещение се свързва с пробуждането на природата, с идеята за новия живот и новото начало. От топлите страни долитат прелетните птици–щъркели и лястовици, които носят „благата вест“, че зимата е свършила и лятото приближава. Който види летящ щъркел, ще е благословен през цялата година. На този ден идва и кукувицата. Поверието гласи, че всеки трябва да сложи пара в джоба си преди да излезе, та ако го закука да му е на късмет през цялата година. Наред с първи март и Благовещение е свързан с различни ритуални действия, като пролетно почистване и обредно гонене на змии, бълхи и гущери. Жените измитат къщи и дворове, а сметта запалват в градината. Със запален парцал стопанката ритуално обикаля къщата и стопанските постройки или вдига силен шум с блъскане на капаци и тенекии, като вика: „Бягайте зъми и гущери, че въ огън гони“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“. Огън се пали и под плодните дръвчета, та да са чисти, да нямат гъсеници и да родят здрави плодове.
От името на празника „благо“ – сладко се садят плодни дръвчета, зеленчуци, тикви, дини, за да са сладки плодовете. Жените садят цветя, че „благо“ да миришат. Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите. Колкото повече мед съберат този ден, толкова по – сладък ще е, и здраве в дома на стопанина ще има. На Благовец раните заздравяват бързо и на момиченцата за първи път им пробиват ушите. Момите гадаят, кога ще се задомят. Слагат лалета /пъпки/ във ваза и ако до три дни цъфнат, до една година ще се омъжат.
На Благовещение всеки трябва да се облече с нова дреха, та да го забележи Господ, да го благослови, та през цялата година все ново да носи.
Празникът се свързва и с някой забрани.
Не се спи до късно, да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.
Тежък физически труд е забранен – „момците рало да не ловят“, а „момите да не тъкат и предат“, за да не ги застигнат болести, косите си не разресват, за да не ги срещат змии и гущери.
Пари назаем не се взимат и от дома вещ не се изнася, за да не напуснат здравето и благополучието.
Не се извършват панахиди и молебени и брак не се сключва.
На празничната обредна трапеза трябва да има нещо зелено – коприва, киселец, лапад. Въпреки че е Великия пост, на Благовещение е разрешено всеки да хапне риба за здраве. Ако няма риба, то „поне с кокал от риба трябва да си почекаш зъбите“.
Традиционни ястия за празника:
Рибник
Лучник
Сухи чушки, пълнени с орехи
Ябълков щрудел с грис
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“ РИМ-Добрич