Според народните вярвания първите дни на месец март се наричат Заемници или Броени дни. Принадлежат на два периода-времето на хаоса и безпорядъка и времето на новото раждане на света. В предхристиянската култура същинската Нова година започва на първи март. На 1-ви март се отдава почит към Баба Марта-древен езически образ, близък до образа на Великата богиня и женското начало и силата ѝ да създаде нов живот на природата.
Баба Марта или Марта е възрастна жена, която се свързва с идването на пролетта, но и с променливият ѝ характер. Когато е весела и засмяна времето се стопля, а когато е капризна и сърдита има студове, виелици и сняг. Своенравният ѝ нрав се дължи на закачливата история с изпитото вино. Тя е сестра на Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/. Решили тримата да си направят вино, което да делят по равно. Двамата братя вечер след вечер изпили своето вино. Тайно от сестра си започнали да пият и нейното, докато и то свършило. Разбрала баба Марта, разсърдила се на братята си бесняла и фучала, но накрая се спряла и се усмихнала, все пак нейните братя са изпили виното, а не чужденци.
Единственият женски месец в календара, но според някои поверия Март е бил мъж и имал две жени. Едната хубава и млада, другата стара и грозна. Когато погледнел първата, времето грейвало, когато погледнел втората-времето ставало студено и мрачно.
Обредността и символичното посрещане на Баба Марта е свързано с пролетно почистване. Добрата стопанка в ранни зори ставала, изтупвала всички дрехи и завивки, събирала сметта, запалвала го, та да избягат бълхите и демоните от къщата. Други ритуални действия включват трошене на съдове, палене на комини и деца със звънци, които обикалят из селото и дрънчат да уплашат червеи, плъхове, змии и гущери. Огънят има магическа сила. А запалените мартенски огньове предпазват, прочистват и гонят злото и зимата. Ритуално се добива нов огън и добитъка се прекарва през него, за да не боледува. Раздават се пшенични питки, намазани с мед, та да бягат болестите от хората.
По традиция по къщите – покриви и огради, по двора и плодни дръвчета се окачва червен плат, червени тъкани-престилки, пояси, прежди, черги и губери. Червеният цвят има предпазно действие. Чрез него се омилостивява и неутрализира „лошотията“. Той е дар за Баба Марта, на който тя ще се зарадва.
Усуканите бели и червени конци предпазват и носят здраве. Те са и украса и амулет. Носят се докато се видят първите щъркели или до Благовещение, след това се слагат се закачат на плодно дръвче, но ако е цъфнало вече, под камък за да се върне отново в земята магическата сила на мартеницата. Белият и червеният цвят са символи на женското и мъжкото начало, на чистотата, раждането и вечността. В традиционната ни сватбена обредност не случайно присъстват белия и червения цвят. Въвеждането на младоженците в дома, става по червен конец или по бяло платно. Булката е с бяла престилка и червено було, а младоженецът с червен пояс и бяла кърпа.
Обичаят се среща и в някой и близки до България държави.
През 2017 г. България, Румъния, Република Молдова и Северна Македония представиха пред ЮНЕСКО обща кандидатура за обичая да се изработват и носят мартеници и той беше включен в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
Но така или иначе, Мартеницата по своята същност и обредност е част от нематериалното културно наследство на българите.
Традиционни ястия за празника:
Питка с мед
Тиквеник
Сухи чушки с праз лук
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ – Добрич