Съботата след Сирни Заговезни е Тодоровден, наричан Конски Великден.
Празнува се за здравето на конете. Преданието гласи, че на този ден Св. Тодор забил копието /маждрака / си в земята, вързал за него коня и отишъл при Бог да моли за лято. Казват, че Св. Тодор носи лятото зад гърба си.
Лимба
В българската традиция този ден е известен с обичая кушия, домле, надпрепускане с коне. Изпитва се бързината на всеки кон. Още от ранни зори мъжете започват с грижа към конете – сресват и сплитат гривите и опашките им, украсяват ги с мъниста, пискюли и ги водят на водопой.
Конски гердани ОФ отдел „Етнография“ РИМ-Добрич
Конски гердани ОФ отдел „Етнография“ РИМ-Добрич
Свещеникът ги поръсва със светена вода и надбягването започва. Стопанинът на първия кон, пробягал определеното разстояние е победител и се награждава с кърпа или риза, а конят с такъми. Обредността на ритуала е свързана с демонстрацията на младите момци да яздят кон на гол гръб и най – вече тяхната готовност да встъпят в брак.
За здравето на конете и жените имат участие. Преди изгрев слънце замесват и раздават обредни хлябове. Различни са по форма – на кончета или кравайче, приличащо на конска подкова или просфорена пита, която може да се намаже с маджун.
Тодоровско хлебче ОФ отдел „Етнография“ РИМ-Добрич
За първи път на Тодоровден младата булка замесва и изпича хляб. Ако го харесат свекъра и свекървата, то от този момент тя меси хляба в къщата, а обръщението към нея е „невясто“. Раздаването на хляба става от млади жени, като изискването е те да тичат, процвилват и ритат. Поздравът е „За Св. Тодор“, а отговорът „Колкото кобили, дваж повече кончета“. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити.
Друг обичай е свързан с миенето на косите на жените този ден. Преди кушията, жените отъркват с плява конете от главата до опашката. После накисват във вода плявата и с тази вода си мият косите. Вярва се, че така косите им ще са здрави и дълги, като опашката на коня.
На Тодоровден се устройват и пехливански борби. Участниците се наричат пехливани. Думата произлиза от персийски и преведено означава „герой“ или „шампион“. Разиграват се само за забавление, без да имат обреден характер.
Пехливанските борби са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство на Турция.
Традиционни ястия за празника:
Тодоров хляб
Фасулена чорба
Леща яхния
Даниела Герасимова, уредник отдел “Етнография“, РИМ – Добрич