Сирни Заговезни – е християнски празник седем седмици преди Великден и е част от Великденския цикъл от празници. В българската фолклорна традиция е свързан с различни обреди и обичаи. Познат е с различните си названия, свързани с празничната обредност – Прошка, Прочка, Прощални Заговезни, Сирни поклади, Сирници, Ората.
Думата „Заговезни“ идва от „заговяване, започвам да постя“. А без прошка не може да се заговее. В неделя Сиропустна в църквата се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. До вечерта на Сирна неделя традицията изисква всеки да поиска прошка, но и да прости на тези, които волно или неволно са го наранили.
По – младите посещават по – старите си роднини и близки, на които целуват ръка и искат прошка с думите: „Прости“, а задължителен е отговорът „Простено да ти е“. В българската традиция прошката е акт на духовно прочистване и освобождаване.
На обредната трапеза в изобилие присъства бялото блажно. Приготвят се баници, кисело мляко, яйца, сирене, жито, халва, орехови ядки, сушени плодове и тиква.
ОФ „Етнография“ РИМ – Добрич
С особено нетърпение от малки и големи се очаква обредната игра – хамкане или ламкане. На червен конец се завързва твърдо сварено, обелено яйце или парче бяла халва, закача се на греда в къщата, а най – възрастният мъж го завърта в кръг и всеки член на семейството, но главно децата се стремят да хванат хапката с уста, като ръцете им са зад гърба. Поверието гласи, че който пръв захапе яйцето или халвата, ще е здрав през цялата година. После конецът се запалва, като се нарича за всеки един и по неговото горене се гадае за здраве и плодородие. А пепелта от изгорелия конец се запазва за лек през годината. В народната ни традиция, това са магически обредни дейности.
Вечерта след обредната вечеря и опрощаването идва ред на друг обичай – паленето на сирнищки огньове. В българската традиционна култура, огъня присъства в много обреди и обичай. Символ е на небесното светило – Слънцето, на Божието присъствие и неговата мощ да пречиства. Пламъците на огъня прогонват злите сили и болестите. На високо място извън селото се запалват клони, стари пчелни кошери, кошове със слама намазани с катран. Обичаят е познат с различни наименования – оратник, урбалки, ламбадия. Думата „оратник“ идва от старовремския глагол „оратя“ – „говоря“. В оратника основно място заема ритуалните извиквания, невъздържани подмятания с шеговито – еротичен смисъл. Момите играят хоро около огъня, а момците го прескачат за здраве – отново акт на духовно пречистване. Гърми се и с пушки за плодородие на хората и животните.
Друг обичай свързан със Сирни Заговезни е чилкането /туйкане/ на специални огнени стрели /перници или чавги/. Изработени са от дрян и имат „ушички“, благодарение на които се въртят и летят. Момците хвърлят запалените стрели в дворовете на любимите си девойки. Това е не само огнен знак и първо публично признание за интереса към тях, но има и състезателен характер – за ловкост, бързина и сила. „Любовният ритуал“ – от паленето до хвърлянето на стрелите е съпроводен от смях и закачки. Но това е и времето, в което се слага край на веселието до края на Великия пост.
blog.etar.bg
49 – дневния пост до Великден в народните вярвания е вид временна смърт, след която идва и новото раждане. Кръговратът от делници и празници, въздържание и блажене, ритуали и обичаи, са подреждали битието на българина, семейството, рода и общността.
Традиционни ястия за празника:
Тутманик
Зелник
Сладка баница
Сиренена каша
Печено сирене
Печена тиква
Грис халва
Сутляш
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“
РИМ – Добрич