По Решение на ЮНЕСКО на 18.04.1984 г. се отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата. В световното културно и природно наследство на човечеството влизат българските обекти:
Боянската църква е един от най-важните обекти от подема и разцвета на Българската средновековна култура през XIII XIV век и културното наследство на българските земи. Построена през XI век в подножието на Витоша. Истинската стойност на черквата са уникалните фрески, направени по поръчка на севастократор Калоян. През 1979 г. Боянската църква е включена като културен паметник в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Мадарският конник, средновековен барелеф, изсечен през VIII век сл. Хр. върху отвесна скала на 23 метра височина. Размерите на изображението-конник, лъв, куче са: височина-2,6 метра и ширина-3,1 метра. Единственият по вида си релеф в Европа от периода на ранното средновековие се намира в Североизточна България до село Мадара. От 1979 г. е обявен и включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Тракийската гробница, кръглокуполна гробница, част от голям некропол, разположен до древната столица на Одринското царство Севтополис. Датирана е от края на IV век – началото на III век пр. Хр. Намира се в Централна България-град Казанлък и е най-известният обект на античната тракийската погребална култура. От 1979 г. е в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Рилски манастир, най-големият манастир на Българската православна църква. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски. През 1976 г., той и прилежащи към него метоси, параклиси, „постници“, черкви и други обекти пръснати в околността, са обявени за Национален архитектурен, исторически и културен резерват. Най-старата запазена сграда в съвременния манастирски комплекс е Хрельовата кула. Като център на Източното Православие и българската средновековна култура и един от най-големите културни паметници у нас, през 1983 г. е включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Несебър, един от най-древните градове в Европа, с датировка преди повече от 3200 години. Съчетал в себе си Античност, Средновековие и Възраждане, Несебър се намира в Югоизточна България, на брега на Черно море, известен като културен и курортен център. Поставен под защитата на ЮНЕСКО от 1983 г. е в Списъка на Световното културно и природно наследство.
Ивановските скални църкви, параклиси и килии са комплекс издълбан на различна височина в скалите. Разположени край с. Иваново, на 18 км. от град Русе. С почти изцяло запазени и реставрирани стенописи и рисунки е черквата, известна в околността – като „Черквата“. Смята се, че ктитор на тази черква е цар Иван Александър, чието име се свързва с вторият голям разцвет на Българската средновековна култура през втората половина на XIV век. През 2021 г. е отбелязана 800-та годишнина на Ивановския скален манастирски комплекс. От 1979 г. е включен като обекти в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Национален парк „Пирин“ обхваща по-голяма част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. В националния парк се намират два природни резервата-Баюви дупки – Джинджирица, един от най-старите резервати в България, който е част от мрежата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО и резерват Юлен. От 1983 г. Национален парк „Пирин е обявен за една от териториите включени в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
„Сребърна“, обявен за резерват през 1948 г. Разположен край село Сребърна, на 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав и обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Своята световна популярност дължи на пеликаните, но е и главен миграционен път между Европа и Африка „Виа Понтика“. Биосферният резерват Сребърна от 1983 г. е включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Свещарската гробница, тракийско-елинистичен комплекс от първата половина на III в. пр. н. е. Царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Открита е в края на август 1982 г. при разкопаване на високата Гинина могила край село Свещари. Намира се в Североизточна България в археологически резерват Сборяново в община Исперих. Свещарската гробница е сред Стоте национални туристически обекта. От 1985 г. е в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Вековните букови гори в 9-те резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, са част от обекта на световното наследство „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. От март 2019 г. са в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
На 18.04. с благодарност към всички колеги отдадени на каузата с опазване, съхраняване и реставриране на културното наследство на България.
Даниела Герасимова
Уредник отдел „Етнография“ РИМ-Добрич