Димитър Стефанов Попов е роден на 18 ноември 1918 г. в гр. Варна. Баща му Стефан Йорданов Попов е свещеник, а майка му Райна Димитрова Тамарова е домакиня.
Димитър учи в Първа мъжка гимназия „Фердинанд I“ във Варна. През всичките години на обучението му неговият успех е отличен, а поведението – примерно. Още като ученик заявява желанието си да стане летец. Завършва образованието си с отличен успех като първенец на училището през юли 1937 г. Кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. На конкурсния изпит е класиран на трето място. В края на септември е зачислен в юнкерска рота. На 16 юни 1938 г. полага клетва. През 1939 г. е изпратен на специализация в Италия, която продължава 75 дена. Със заповед от 16 юни 1940 г. е повишен в чин подпоручик и назначен на служба в Първи армейски въздушен полк. Службата му като офицер преминава на летищата Божурище, Враждебна и Граф Игнатиево. През март 1941 г. е назначен за началник на тренировъчно-летателната школа в учебното ято при полка. В началото на септември става командир на взвод в строевата рота за обучение на млади войници. На 16 юни 1943 г. е повишен в чин поручик. През септември поема командването на 211-то щурмово ято. Като офицер Димитър е уважаван и ценен не само от своите началници, но и от своите подчинени. Във времена на строга йерархия и точно регламентирани отношения той е наричан „Нашия“ и „Златото“. Въпреки служебната си ангажираност не забравя и близките си. На коледните празници в Добрич през 1943 г. са всички членове на семейство Попови. Това е последната Коледа, в която Димитър, родителите Райна и Стефан, брат му Йордан и сестра му Еленка ще бъдат заедно.
Семейство Попови живее в Добрич от 1940 г., когато бащата Стефан става архиерейски наместник в града. Стефан Попов е родом от Добрич. Роден е през 1889 г.Уважаван от местните хора, той става неделима част от общността. На 29 януари 1944 г. отслужва молебен по повод 40 дни от гибелта на Димитър Списаревски. След по-малко от три месеца синът му ще има същата съдба…
След отпуската, прекарана със семейството си, Димитър Попов е отново в строя. В началото на февруари 1944 е зачислен в 4/6 орляк, а на 20 същия месец е прехвърлен в 2/6. Включва се в защитата на София от англо-американските въздушни атаки. Участва в боя на 30 март. На 31 март, 2 и 15 април орлякът продължава да изпълнява задача по охрана на София. Поручик Димитър Попов също е сред защитниците на столицата. В тези дни няма сблъсъци с врага. 17 април е т.нар. „Черен Великден“. В спомените си легендарният въздушен ас Стоян Стоянов рисува следната картина:
„В сравнение с нападенията от 10 януари и 30 март жертвите от гражданското население не бяха много. Но летците, които отбраняваха София, понесоха големи загуби. Особено тежък удар бе нанесен на съседния изтребителен 2/6 орляк от Враждебна. Въздушното сражение, което се разгоря през този ден, беше едно от най-ожесточените. Почти половината от всички излетели наши самолети бяха свалени или повредени“.
Това е сражението с най-много загинали български авиатори. Един от тях е поручик Димитър Попов. Той умира със смъртта на храбрите – след като е прострелян, самолетът му „Месершмит 109“ пада край град Перник. В акта, удостоверяващ кончината на летеца, е упоменато, че е „жител на Добрич“. Пилотът е погребан в град Добрич с военни почести на 21 април 1944 г., като опелото е в църквата „Св. Георги“, в която тогава служи баща му. В последния си път пилотът е изпратен от хилядно множество. Отива си от този свят, ненавършил 26 години, но подвигът му не е забравен.
През 2008 г. в гр. Перник е открит паметник, посветен на саможертвата на поручик Димитър Попов.
Цветан Сашев
главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич