Христо Стефанов Хаджев

svhristo     

„Ако раздам всичкото мое имане и да предам даже тялото си на изгаряне, а любов нямам, то нямам никаква полза”. „Любовта не търси своето”. Ах, колко сме користолюбиви ние, не да не търсим своето, за което другимо очите одираме, ами гледаме да усвоим чуждото! Колкое скъпа ръката ни за щедростта! Дали сме дали някому петаче, без да го търсим. Да, може би сме спомогнали някому със стотинка, за да вземем две, дадем му хапка, за да ни върне самун; дадем капка – за море. А от що произлиза всичко това? Всичко това се върши не от любов, а лицемерно, за да ни видят хората, че даваме. А нашият Спасител ни казва, че когато дава дясната ръка, лявата не трябва да знае.

Значи ние нямаме любов, от която да познаем, че сме Христови ученици!

„Любовта се не раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва само на истината”.

Свещеник Христо Стефанов Хаджев е роден в град Струга, Македония, през 1867 г. Останал сираче на 8-годишна възраст, той е отгледан изцяло от баба си. През 1881 г., принудена от недоимъка, тя го изпраща в Балчик при роднини. Там завършва IV отделение и с помощта на окръжния управител на гр. Варна, г-н Станчев, записваI клас /дн. 5. клас/ в Добрич. Продължава образованието си във Варна. Настъпва 1885 г. и с обявяването на Сръбско-българската война се връща в Добрич и се записва в четата на опълченеца Димитър Петков Ковачев… С целия му, изпълнен с перипетии, живот, с някои от неговите проповеди и мисли може да се запознаете чрез най-новата книга в нашата рубрика „Исторически архив”. - Юбилеен сборник издаден по случай 25-годишната учителска и свещеническа дейност на Христо Стефанов Хаджев

 

 

Текнали са девет чешми

 

pavel atanasov   

СВЕЩ. ПАВЕЛ /ПАСКАЛ/ АТАНАСОВ 

Народен учетел, свещеник, изследвач на историята, бита и духовната култура на добруджанци...

Роден в с. Ези бей /дн. Паскалево/, Добричко и работил на духовното поприще като учител, свещеник и читалищен деятел . Художник и творец, той рисува картини и създава сам народни песни. Учителства в продължение на 14 години в добруджанските села Крушари, Паскалево, Сенокос, Свобода и още през 1891 г. събира и изпраща в Министерството на народната просвета стари песни, баяния и обичаи, които са отпечатани в СБНУ. 41 години, като свещеник в енорията на родното си село, той просвещава селяните и гради у тях морално-етични норми. Съселяните му го тачат не само като духовник, но и като прогресивен човек, който прилага нови модерни методи в земеделието и скотовъдството. Свещеник Павел Атанасов записва и предава 666 народни песни, като изпява мелодиите на 540 от тях и изиграва стъпките на хората. Той записал още много поговорки, турски и гагаузки народни песни и детски игри. Неговите спомени са ценен принос за историята на Добруджа, защото разкриват съдбата, материалния и духовен бит и психологията на нейното население през 19 и първата половина на 20 в. 

Павел Атанасов - Текнали са девет чешми - teknali sa....pdf

Изследвачите на България

 izsled       През 1929 г. в София излиза книга №15 от поредицата Библиотека „Туристическа просвета” – Изследвачите на България. Чужденци – том І. Автор е известният публицист, писател, учен, организатор на туристическото движение в България, общественик, революционер – Павел Делирадев.Завършва столарското училище в Русе, след което следва география в СУ "Св. Климент Охридски". 

 Продължава започнатото от Алеко Константинов, доизгражда организацията свързана с туризма и алпинизма в България, организира туристически излети сред природата, създава хижи, маршрути, маркировки, екскурзионни летувания, научни изследвания, залесява, привлича десетки хиляди съмишленици…

Лауреат е на Димитровска награда, награден с орден „Св. Александър I ст.” и сребърен Медал за наука и изкуство.Прави множество научни открития в географията, геологията, биологията и медицината. Автор е на книги с научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, на обществено-политически брошури и статии,редактира вестници и списания.

В предговора към „Изследвачите на България. Чужденци, т. І”, той обосновава нуждата от написването на поредицата така:

„Толкова повече български туристи са във възторг от крупните изследвания на знаменитите учени мъже – чужденци и нашенци, покойници и живи, които посветиха своите дарби и живот за изучаване на една доскоро забравена страна и един угнетен народ. А нашето удивление към научното дело на изследвачите на България става още по-голямо, като вземем под внимание и условията, при които са работили и работят още тези безкористни ратници на научното дирене…” 

Копието, което РИМ – Добрич притежава за жалост е без последни 14 страници. Нашият апел към вас, приятелите на Музея е, ако притежавате пълното издание, да ни предоставите в електронен вариант липсващата част от книгата!

Ако искате да научите повече за Ами Буе, Имре Фривалдски, А. Гризенбах, Ф. Каниц, Август Викнел, Виктор Григорович, Хенрих Барт и тн., или да видите техните портрети, прочетете най-новата книга в рубриката ни „Исторически архив” - изтегли или прочети тук.pdf

Равна Добруджа

 

 ravna dobrudzha - Stiliian Chilinghirov-11  

„Никога българинът не е забравил своята хубава, ненагледна Добруджа. Никога не е преставал да я вижда нощем в сънищата си , а денем пред своите изморени от работа очи. Никога!…

Добруджа всякога е живяла в нашите сърца, всякога е била вплетена в нашите мечти за доброчестина, всякога е била наша. Наша е била тя и когато сме я наричали румънска. А наричали сме я тъй, за да ни напомня всякога за дълга, който имаме към нея, за жертвите, които трябва да направим, за да я приберем отново в родното семейство.”

Ст. Чилингиров

Научното и художественото дело на С. Чилингиров е тясно свързано с Добруджа. Затова говорят творбите му посветени на тази българска земя: „Добруджа и нашето Възраждане”, 1917 г., „Стефан Караджа”, 1918 г. и „Равна Добруджа”, 1920 г., студии, статии и стихотворения и сонети за добруджанските градове. Превел е по-голямата част от стихотворенията на румънския поет П. Станчев-Черна, по баща родом от Шумен, където е роден и самият Чилингиров.

Чилингиров, Ст. Равна Добруджа. Пътни бележки и впечатления. /ravna_dobrudzha_-_stiliian_chilinghirov.pdf/ София, 1920 г.

Стефанъ Караджа

 sk    

 

Преди броени дни, през месец  май, се         навършиха 175 години от рождението на двама  от най-великите синове на България – Хаджи Димитър и Стефан Караджа.  Двамата са връстници, родолюбци и  легендарно храбри, а делата им ни връщат към един от най-светлите и знаменателни епизоди от нашата история. Днес, във времето  на глобализация и падане на границите – политически, духовни и културни, героичната жертвоготовност, себеотричането и решението да жертваш най-святото в името на Родината е може би само фраза, лишена от смисъл. Младите воеводи обаче поемат своя героичен поход към Свободата, давайки клетва: „Аз пред Бога и народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се, какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последно издихание ще бъда верен на този подвиг, няма да се подлъжа и подкупя за никакво имание, щото да работя против народа ни, или за полза на другите, или за лична користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.”

 

Нека сега, в навечерието на Ботевия ден, да осмислим подвига на героите и спомняйки си ненадминатото стихотворение „Хаджи Димитър” на великия поет  - „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!”, и лозунга „Свобода или смърт!” (в. „Независимост”, г. III, бр.47, от 11 август 1873 г.) да погледнем на свободата си с други очи. Защото тя не е даденост, а дар, извоюван с живота на героите ни. 

 

Стилиян Чилингиров - Стефанъ Караджа. Животописни бележки. София, 1918 г. - stefan_karadza.pdf