Стефанъ Караджа

 sk    

 

Преди броени дни, през месец  май, се         навършиха 175 години от рождението на двама  от най-великите синове на България – Хаджи Димитър и Стефан Караджа.  Двамата са връстници, родолюбци и  легендарно храбри, а делата им ни връщат към един от най-светлите и знаменателни епизоди от нашата история. Днес, във времето  на глобализация и падане на границите – политически, духовни и културни, героичната жертвоготовност, себеотричането и решението да жертваш най-святото в името на Родината е може би само фраза, лишена от смисъл. Младите воеводи обаче поемат своя героичен поход към Свободата, давайки клетва: „Аз пред Бога и народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се, какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последно издихание ще бъда верен на този подвиг, няма да се подлъжа и подкупя за никакво имание, щото да работя против народа ни, или за полза на другите, или за лична користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.”

 

Нека сега, в навечерието на Ботевия ден, да осмислим подвига на героите и спомняйки си ненадминатото стихотворение „Хаджи Димитър” на великия поет  - „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!”, и лозунга „Свобода или смърт!” (в. „Независимост”, г. III, бр.47, от 11 август 1873 г.) да погледнем на свободата си с други очи. Защото тя не е даденост, а дар, извоюван с живота на героите ни. 

 

Стилиян Чилингиров - Стефанъ Караджа. Животописни бележки. София, 1918 г. - stefan_karadza.pdf