Изследвачите на България

 izsled       През 1929 г. в София излиза книга №15 от поредицата Библиотека „Туристическа просвета” – Изследвачите на България. Чужденци – том І. Автор е известният публицист, писател, учен, организатор на туристическото движение в България, общественик, революционер – Павел Делирадев.Завършва столарското училище в Русе, след което следва география в СУ "Св. Климент Охридски". 

 Продължава започнатото от Алеко Константинов, доизгражда организацията свързана с туризма и алпинизма в България, организира туристически излети сред природата, създава хижи, маршрути, маркировки, екскурзионни летувания, научни изследвания, залесява, привлича десетки хиляди съмишленици…

Лауреат е на Димитровска награда, награден с орден „Св. Александър I ст.” и сребърен Медал за наука и изкуство.Прави множество научни открития в географията, геологията, биологията и медицината. Автор е на книги с научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, на обществено-политически брошури и статии,редактира вестници и списания.

В предговора към „Изследвачите на България. Чужденци, т. І”, той обосновава нуждата от написването на поредицата така:

„Толкова повече български туристи са във възторг от крупните изследвания на знаменитите учени мъже – чужденци и нашенци, покойници и живи, които посветиха своите дарби и живот за изучаване на една доскоро забравена страна и един угнетен народ. А нашето удивление към научното дело на изследвачите на България става още по-голямо, като вземем под внимание и условията, при които са работили и работят още тези безкористни ратници на научното дирене…” 

Копието, което РИМ – Добрич притежава за жалост е без последни 14 страници. Нашият апел към вас, приятелите на Музея е, ако притежавате пълното издание, да ни предоставите в електронен вариант липсващата част от книгата!

Ако искате да научите повече за Ами Буе, Имре Фривалдски, А. Гризенбах, Ф. Каниц, Август Викнел, Виктор Григорович, Хенрих Барт и тн., или да видите техните портрети, прочетете най-новата книга в рубриката ни „Исторически архив” - изтегли или прочети тук.pdf

Равна Добруджа

 

 ravna dobrudzha - Stiliian Chilinghirov-11  

„Никога българинът не е забравил своята хубава, ненагледна Добруджа. Никога не е преставал да я вижда нощем в сънищата си , а денем пред своите изморени от работа очи. Никога!…

Добруджа всякога е живяла в нашите сърца, всякога е била вплетена в нашите мечти за доброчестина, всякога е била наша. Наша е била тя и когато сме я наричали румънска. А наричали сме я тъй, за да ни напомня всякога за дълга, който имаме към нея, за жертвите, които трябва да направим, за да я приберем отново в родното семейство.”

Ст. Чилингиров

Научното и художественото дело на С. Чилингиров е тясно свързано с Добруджа. Затова говорят творбите му посветени на тази българска земя: „Добруджа и нашето Възраждане”, 1917 г., „Стефан Караджа”, 1918 г. и „Равна Добруджа”, 1920 г., студии, статии и стихотворения и сонети за добруджанските градове. Превел е по-голямата част от стихотворенията на румънския поет П. Станчев-Черна, по баща родом от Шумен, където е роден и самият Чилингиров.

Чилингиров, Ст. Равна Добруджа. Пътни бележки и впечатления. /ravna_dobrudzha_-_stiliian_chilinghirov.pdf/ София, 1920 г.

Стефанъ Караджа

 sk    

 

Преди броени дни, през месец  май, се         навършиха 175 години от рождението на двама  от най-великите синове на България – Хаджи Димитър и Стефан Караджа.  Двамата са връстници, родолюбци и  легендарно храбри, а делата им ни връщат към един от най-светлите и знаменателни епизоди от нашата история. Днес, във времето  на глобализация и падане на границите – политически, духовни и културни, героичната жертвоготовност, себеотричането и решението да жертваш най-святото в името на Родината е може би само фраза, лишена от смисъл. Младите воеводи обаче поемат своя героичен поход към Свободата, давайки клетва: „Аз пред Бога и народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се, какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последно издихание ще бъда верен на този подвиг, няма да се подлъжа и подкупя за никакво имание, щото да работя против народа ни, или за полза на другите, или за лична користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.”

 

Нека сега, в навечерието на Ботевия ден, да осмислим подвига на героите и спомняйки си ненадминатото стихотворение „Хаджи Димитър” на великия поет  - „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!”, и лозунга „Свобода или смърт!” (в. „Независимост”, г. III, бр.47, от 11 август 1873 г.) да погледнем на свободата си с други очи. Защото тя не е даденост, а дар, извоюван с живота на героите ни. 

 

Стилиян Чилингиров - Стефанъ Караджа. Животописни бележки. София, 1918 г. - stefan_karadza.pdf

Укрепителните работи на старобългарската войска

11 

На 13 май за поредна година България ще се потопи в европейската инициатива „Нощ на литературата“. Довечера от 18 до 22 часа едновременно в българските градове ще се четат откъси от съвременни европейски заглавия. РИМ – Добрич ще даде своя принос като увеличи с още едно заглавие рубриката „Исторически архив”.

Георги Димитров Баласчев е български историк и археолог, учител по история; уредник в Народния археологически музей и в Народния етнографски музей в София; главен редактор на сп. "Минало"; член на Македонския научен институт. Автор е на над 80 изследвания.

Г. Баласчев – "Укрепителните работи на старобългарската войска", София, 1918 г. - ukrepitelnite_balaschev.pdf

 
   

България в древността

untitled

Гаврил Илиев Кацаров е роден на 4 октомври 1874 г. в град  Копривщица. Той несъмнено е една от най-забележителните личности в българския научен и културен живот през първата половина на XX век. – действителен член на Българското книжовно дружество (Българска академия на науките). Авторитетът на Кацаров като учен е безспорен и намира широко признание и в чужбина. Действителен член на Румънската и на Австрийската академии на науките и много други чуждестранни дружества и институти.

Един от основателите на Българското археологическо дружество и негов председател, той съдейства активно за изграждането и развитието на Народния археологически музей и е един от основателите на Българския археологически институт. За кратко е директор на Археологическия музей, а от 1940 до 1947 г. – директор на Археологическия институт. В продължение на четири десетилетия той е и един от главните организатори на двете основни археологически издания в страната – Известия на Българското археологическо дружество и Известия на Българския археологически институт

България в древността, Историко-археологически очерк, проф. Гаврил И. Кацаров, 1926 година, издава Българският археологически институт, Придворна печатница София, с 41 образи в текста. - изтегли от тук: bulgaria...pdf