РЕЗУЛТАТИ ОТ СРЕДНОШКОЛСКИЯ КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ "ВЪЗКРЕСЕНИЯ"

 

Logo-Vazkresenia

 

ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 13 – 15 ГОДИНИ


 

 

ПЪРВО МЯСТО

 

Александър Петров – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „Розова обич в акростих".

 

РОЗОВА ОБИЧ В АКРОСТИХ
Равнинен полъх е скрит в твоя глас.
Оранжева вълна е твоята доброта.
Звездите на твоята обич са моето съзвездие.
Опал е камъкът, отключващ слънцето в теб.
Валежите в цветно рисуват една картина – сърцето ти.
Ален е цветът на твоята забулена в мъгла гръмотевица.
Оазис е твоята усмивка.
Балетни стъпки раздвижват твоята радост.
Името на твоето цвете се крие в мен.
Чертежът на твоята обич съм аз.

 

 

Йоанна Митева – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „За вдъхновението".

 

ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО
Вдъхновението е изгубен турист.
Търси своя път, разпитва за мене.
Изненадва ме, точно когато съм заета.
Щом ме срещне,
иска да си говорим надълго и нашироко.
Промъква се на пръсти в тетрадката ми,
разваля почерка ми от бързане
и оттам право в нечии очи.
Вдъхновението е любимият ми гост,
изненадващ, неочакван и нахлуващ.
Посрещам го с удоволствие и страх
да не го прогоня неволно.
Понякога то ми подарява такива неща,
че всяка дума на листа настръхва.

 

 

ВТОРО МЯСТО

 

Снежана Стоянова – ОУ „Христо Ботев" – Добрич,
Литературен клуб „Таланти" с ръководител Димитрина Костова;
за стихотворението „Морето".

 

МОРЕТО
Отидох аз на плажа
за рождения си ден.
И дори под мойта шапка
хванах хубав слънчев тен.
Във морето аз се гмурнах,
раковинка си открих.
От водата се измъкнах
и във чантата я скрих.
Щом прибрах се у дома,
сложих я на малък рафт.
Зимата дойде и аз
пъхнах я във моя шкаф.
Раковинката се сгуши
между всички летни снимки.
Тя сънуваше морето,
вън се сипеха снежинки.

 

 

Станимира Стоянова – ОУ „Христо Ботев" – Добрич,

Литературен клуб „Таланти" с ръководител Димитрина Костова;
за стихотворението „Реквием".

 

РЕКВИЕМ
Сиви улици,
хора безчувствени...
Силуети на сенки,
от болка разкъсвани...

Небето се свлича,
на раменете приведени...
Ходят, безлични,
но все още цели...

Трябва им истина –
малка, усмихната...
светла надежда
в шепата стисната.

 

 

ТРЕТО МЯСТО

 

Анна Василева – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „Пролет".

 

ПРОЛЕТ
Пролетта пие сутрешното си кафе.
Пролетта обича да се успива сутрин.
Пролетта се заглежда в някое момче и не може да откъсне поглед от него.
Пролетта я мързи да си научи по математика.
Пролетта се скрива зад някое дърво и стои там, докато не я намерят.
Пролетта обича да и се крие от слънцето, но то все я настига.
Пролетта очаква кокиче от любими я си.
Пролетта чака всичко с нетърпение.

 

 

Денница Георгиева – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „Познавам ноември".

 

ПОЗНАВАМ НОЕМВРИ
по палтото от листа, разпръснато насам-натам,
по характера – винаги различен, винаги краен,
по носталгията за отпътувалите му крилати приятели,
по искрата в очите – цветна надежда за утре.

 

 

Петя Жекова – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „Към мама".

  

КЪМ МАМА
"В очите ми се гледай непрекъснато"
Хр.Фотев
Слагай младата забрадка
и тръгвай към пясъчните ми думи.
Повярвай им.
Времето ще те вози в автомобила на живота.
Вдигни телефона на желаната красота
и не забравяй номера й,
ще ти трябва.
Не се отказвай от червилото
и подмладяващия крем за лице.
Огледай се в моите очи
и облечи червената рокля.
Сложи си черните токове
и тръгни натам,
където младостта ти разцъфтява.
Сините звезди са безбройни стрелки
на времето ти.
Пчелата на мъдростта
е на път да докосне
многобройните ти години живот
и дано ги поръси със сладост.
Никога не си отивай от мене, мамо!

 

 

ПООЩРЕНИЯ

 

Велислава Великова – Литературен клуб „Пегас(чета)" с ръководител Тодорка Цонева, Общински детски комплекс – Стражица;
за стихотворението „В сърцето ти".

 

В СЪРЦЕТО ТИ


...бих седнал там –
в центъра на сърцето.
Марин Сореску


Ще седна и ще слушам гласа ти,
ти ще говориш,
аз ще мълча.
Ще седна и ти с поглед
ще пронижеш очите ми.
От всички наоколо
само мене ще гледаш.
Аз може да се разплача,
но не от тъга, а от радост.
Щастлива съм,
че ме покани да остана в сърцето ти.
Щастлива съм и още как -
ти ми отреди центъра.
От усмивката ти сили ще взимам.
Но знай едно –
дори да си тръгнеш,
аз ще остана там, в центъра на сърцето ти.
Ще стоя и ще те чакам да се върнеш,
докато и ти не седнеш до мен,
там, в центъра на сърцето си.

 

 

Наталия Койчева – ЛК „Касталия" при ОДК – Варна
с ръководител Магдалена Маркова;
за стихотворението „Мизантроп".

 

МИЗАНТРОП
Стена от плът плени ни,
давещи се в болезнено дихание.
С барут и кръв рисуваме картини
и ненаситно храним се с чуждото страдание.

Алчността до край остава наш другар,
а егото безпрекословно ни закриля.
И глупостта ни е единствен дар,
а войната ни вековна не спира и не спира.

Давим мъката си в дрога и мастило,
безсрамно оправдаваме греха си.
И усмивка няма на устните, намазани с червило,
устните на клоуна, изгубил зад грима лика си.

Съдбата извратена ни се смее във лицето,
живота си изплащаме само със пари.
И богове се наричаме на земята, небето,
но в Господ не вярваме отдавна, уви.

И войната стана нещо свято,
а реките кървави бълбукат и текат.
Заменихме слънцето си с късче злато
и лъчите му душите ни безспир горят.

Демон ни погълна с черната си паст,
ангели горим, разпънати на кръст.
Телата си следим, изпълнени със страст,
любовта ни стана слабост, прошката ни – мъст.

Псуваме живота неуморно, гръмогласно,
но думите ни губят се без смисъл и без звук.
Защо живеем в този хаос, за нас причината е ясна –
Адът е празен, всички демони са тук.

 

 

Петя Димова – ОУ „Христо Ботев" – Добрич,
Литературен клуб „Таланти" с ръководител Димитрина Костова;
за стихотворението „Дните – мъртви желания".

 

ДНИТЕ – МЪРТВИ ЖЕЛАНИЯ
Писъци пречупени,
разхождат се по пустите улици.
Шепоти невинни ликуват
в лицата на ежедневието.
Самотата е във въздуха -
обречена да ни погълне.
Безутешна е нощта,
сливаща мрачните въздишки
с блясъка на светлина.

 

 

Розалия Петрова – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „Месец март".

 

 МЕСЕЦ МАРТ

Март боготвори мама.
Поднася й бонбони с пълнеж от спомени.
Подпъхва в чантата й любовни писма.
Пръска се с парфюма й, за да й напомни за нея.
Промъква се в кухнята и вкусва опечения сладкиш.
Кара минзухарите да порастват само в нейната градина.
Наема вятъра за фризьор – да й прави прически.
Скрива спиралата й, защото без нея е по-красива.
Оправя нейното легло, когато е забравила,
а вечерта се скрива под него и й пее песни за лека нощ.

 

 

Татяна Иванова – СОУ „П. Р. Славейков" – Добрич,
Литературен клуб „Нарисувай света с думи" с ръководител Генка Петрова;
за стихотворението „Любовта на месеците".

 

ЛЮБОВТА НА МЕСЕЦИТЕ
Януари е влюбен в неделя,
той я събужда късно с палачинки и сироп.
Февруари харесва учителката по английски,
винаги я омайва с букет цветя!
Март е тайният обожател на пролетта,
той откъсва първия минзухар за нея.
Април е художникът на любовта,
обикновено й рисува нещо в червено-от сърце.
Май е ученикът, забравил урока,
с ненаписаното домашно заради момиче!
Юни е влюбен в бриза на морето,
той се разхожда по крайбрежието с китара.
Юли се е гмурнал в морето,
след двойна доза йогурт.
Август е на романтична вечеря с нощта,
той я кани на бавен танц с роза в ръка.
Септември носи спомена за лятото,
в тежката училищна раница!
Октомври е в синхрон с листата,
той с грация взима последния дъх на есента.
Ноември още не се е влюбвал,
но скоро може би ще намери половинката си.
Декември харесва шала на снежния човек,
този на двора.Той носи зимата със себе си!

 

 

ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 16 – 19 ГОДИНИ


 

 

ПЪРВО МЯСТО

 

Дафин Козарев – Английска гимназия „Гео Милев" – Русе;
за стихотворението „Обратна перспектива".

 

ОБРАТНА ПЕРСПЕКТИВА
Ремонтираха старата фурна.
Няма ги
олющените стени,
скърцащата врата,
кривия гвоздей с престилката на хлебаря,
щастливите кучешки лапи по набрашнения тротоар.
Помещението е празно, но функционално –
хотел за хорските клюки.
В суматохата
врабец-хулиган изкълва
разпилените сусамени семенца
и отнесе
сладкия аромат на гевреци.
Под крилото си.

 

 

ВТОРО МЯСТО

 

Иванела Арабаджиева – СОУ „Цанко Церковски" – Полски Тръмбеш;
за стихотворението „Из никой речник".

 

ИЗ НИКОЙ РЕЧНИК
Ти питаше какво е изкуство,
защото никой речник, на никой
език
не можеше да събере тази
дума
в кратко определение.
Затова ти разказах.
Изкуство е чашата с кафе –
черно, горчиво, димящо.
Изкуство е напукани устни
и разрошени коси.
Изкуство е окапали листа
и умиращи залези.
Изкуство е накъсана поезия,
прошепната на лунна светлина.
Изкуство е намачкани чаршафи
и възглавница, пропита с твоя
аромат.
Изкуство е петна от червило
и недоизпита чаша с уиски.
Изкуство е умислено изпушена
цигара и тялото ти,
обгърнато в мъгла.
Изкуство е шоколад и
откраднати целувки.
Изкуство е ръцете ти
обвити около мен.
Изкуство е книги с
прегънати страници.
Изкуство е песен,
изпята фалшиво и
с пресипнал глас.
Изкуство е „обичам те"
със вкус на топъл
шоколад.
Изкуство е неопределима
дума.
Изкуство си ти.

 

 

ТРЕТО МЯСТО

 

Аделина Иванова – Американски колеж – София;
за стихотворението „Сърцето ми...".

 

Сърцето ми
е смачкан лист.

Думите са разкривени,
раздробени на парченца
от многото гънки.
Останало е само ''м''
от ''мъка''
и някакво безадресно
''е'' с удивителен знак
след него.

Нямам ''н'', за да си събера
цяло ''мен''.

 

 

ПООЩРЕНИЕ

 

Натали Василева – ЛК „Касталия" при ОДК – Варна
с ръководител Магдалена Маркова;
за стихотворението „Следобед на въздишки".

 

СЛЕДОБЕД НА ВЪЗДИШКИ
В следобедът, изпълнен със въздишки,
очаквам да вали, но не вали.
Онази капка, паднала погрешка
на бузата ми, още си стои.

Подготвена за много важна среща
наоколо те диря със очи.
Минава просяк, давам му монета
и чакам те, но още не вали.

Изваждам огледалце за проверка,
спиралата по миглите стои,
тревожа се от твоята преценка
и моля се дано да завали.

Дано да завали, за да не гледаш,
от моя гланц размазани следи,
защото, знам, в дъжда от други срещи,
че капка грим изобщо не личи.

Не съм човекът, който ти изглеждам,
дори не знам какво си наумих.
Макар жена да виждаш ти насреща,
повярвай ми, момиче съм дори.

В следобеда, изпълнен със въздишки,
пристигаш и следя те със очи.
Душата ми бе капка уморена,
тогава чак разбрах къде вали.