ЕДИН ЗАКЪСНЯЛ ПРАЗНИК

Екипът на Регионален исторически музей – Добрич отбеляза Международния ден на музеите – 18 май, с посещение на няколко музейни обекта недалеч от Добрич.


Първата ни дестинация беше Музеят на мозайките в Девня, където бяхме поканени на представянето на пътеводителя „Етнографски къщи и комплекси в Североизточна България като част от културния и селски туризъм (области Варна, Добрич, Силистра)", един труд на колегата Росица Върбанова. Посрещна ни директорът Иван Сутев и ни разказа увлекателно историята на музея, издигнат върху руините на късноримска сграда, построена в края на ІІІ, началото на ІV век. Насладихме се на мозайките в изложбените зали. Някои от тях след консервация и частична реставрация са били пренесени върху нова носеща основа. Тази римска вила навярно е принадлежала на богат човек с много висок естетически вкус. Мозайките веднага ни грабнаха с красотата и формите. Разбрахме, че са изработени в класическите техники от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. В тях открихме персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви. Впечатли ни и сградата, която се разпростира на голяма площ, както спомена колегата, на цял квартал (insula). Тя представлява типично гръко-римското атриумно-перистилно жилище с вътрешен двор (atrium), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил) и с 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи. Видяхме, че пет от помещенията на сградата и портикът са покрити с тези многоцветни подови мозайки и са едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. Разгледахме и малката експозиция от намерени предмети по време на археологическите разкопки и установихме, че музеят разполага с ценни образци, особено слънчевият часовник.


След представянето на пътеводителя, който представлява едно много полезно помагало за туристи, изработено много ефектно и съдържащо богат исторически материал, се насочихме към един от малкото зелени оазиси в долината, където се намира райски извор. Докоснахме се за кратко до покоя и девствената красота на това великолепно място и отпътувахме за другата ни дестинация – Побити камъни.

 

Преди да влезем в малката сграда, пригодена за информационен център с много снимки и сувенири, ни заваля пороен дъжд, но си казахме „летен дъжд, ще отмине, а и кога ще ни се отдаде такава възможност". Бяхме посрещнати радушно от наш колега, който ни покани да влезем на сушина и увлекателно ни разказа за произхода на тази чудодейна гора от варовикови образувания, разпределени на малки групи на площ от 7 кв. м.

 

Преди милиони години това място навярно е било дъно на море и с времето природата е изваяла каменните структури на „Побитите камъни", за да ги превърне във впечатляващи скулптури на хора, животни, чудовища, митични същества и др. „Каменните стражи", „Камилата", „Трона", „Каменната гора" са имената само на част от тези природни пластики. Камъните изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Те представляват колони с различна височина, дебелина и сечение.

 

Тези уникални каменни комплекси са обявени за национална природна забележителност не само за България, но и в света и знаем, че в момента се лобира да бъдат включени от ЮНЕСКО в Световната листа на геоложките феномени.

 

Искрено се надяваме по този начин светът да научи за уникалността на България.


Запленени от енергията и чара на този природен феномен не ни се искаше да си тръгнем. Много от нас прегърнаха различни камъни с надеждата да приемат живителна енергия и чрез нея да внесат малко обич и топлина, здраве и щастие в сърцето и в дома си.


Последната ни дестинация бе Парк-музей на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик". Там ни посрещна също директорът Емилия Петкова. Тя ни предаде в ръцете на умел и ерудиран гид и обиколката започна. Ние знаем, че експозицията е създадена на базата на документални материали за походите от 1443 – 1444 г. на Владислав ІІІ Ягело и Янош Хунияди, както и за битката край Варна от 10 ноември 1444 г.; оръжия, намерени на бойното поле и копия на предмети, подарени от Военноисторическите музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград, но увлекателният разказ ни въведе във вихъра на победи и загуби, на радост и скръб...


За мрачната и славна епоха на Варненската битка на европейските народи ни напомниха и средновековните гербове и знамена, картини и скулптури, рицарски доспехи и мечове, ризници и боздугани, бомбарди и алебарди, лъкове и арбалети.


Още в първата зала, внушителната гледка на рицаря в доспехи на бял кон привлече вниманието ни и много от нас поискаха да се увековечат.


Възхитихме се от добрите взаимоотношения на колегите с посолства и консулства, което е допринесло за обогатяване на фонда на музея с ценни вещи, реплики и копия на оръжие и снаряжение.


Посетихме и мавзолея на крал Владислав III Ягело, където видяхме саркофага на краля и с интерес разбрахме, че е каменно копие на бронзовия оригинал, намиращ се в двореца Вавел в гр. Краков, Полша.
Колегата ни разказа, че според турските хронисти след сражението на 10.11.1444 г. кралят е бил убит и неговата глава била посечена, след което поставена в кожена торба с пчелен мед за консервация и отнесена в Бурса, където била набучена на копие и било организирано празнично шествие в чест на победата при Варна.


За кралското тяло се предполага, че заедно с телата на останалите убити, е било изхвърлено във Варненските езера.


Допълнителен привкус за паметните събития придават и легендите, свързани с живота на този велик пълководец.


С любопитство разбрахме, че сградата на мавзолея е построена в тракийска гробна могила от IV в. пр. Хр. За съжаление не можахме да влезем в гробницата, поради остра нужда от ремонтни дейности, за чието разрешение и съдействие на компетентните органи, колегите чакат от дълго време. Съвсем основателно са обезпокоени, защото започва туристическият сезон, а една туристическа атракция е затворила врати неизвестно до кога. Някак си този факт ни помрачи настроението, защото и ние разчитаме на съдействието и помощта на Министерство на културата на Националният институт за недвижимо културно наследство, без които дейността ни не е възможна. Но все пак решихме да мислим оптимистично, а и нали сме тръгнали като туристи на опознавателна екскурзия... Благодарихме на колегите за сърдечното посрещане и им пожелахме в най-скоро време да се намери решение на проблема им.


Стагнацията и безпаричието така са ни стегнали за гърлото, че понякога спира дъхът ни, но в този ден ние забравихме ежедневието и се потопихме в историята и уникалната природа на кътче от България. Това пътуване не би могло да се осъществи предвид ограничения бюджет на музея без съдействието на Община град Добрич в лицето на г-жа Детелина Николова и на нашия директор Костадин Костадинов.


Автор: Ивелина Романова

 

DSCN0800.jpgDSCN0800.JPGDSCN0803.JPGDSCN0803.jpgDSCN0806.jpgDSCN0806.JPGDSCN0809.JPGDSCN0817.JPGDSCN0828.JPGDSCN0837.JPGDSCN0840.JPGDSCN0844.JPGDSCN0851.jpgDSCN0862.JPGDSCN0864.JPGDSCN0877.JPGDSCN0880.JPGDSCN0884.JPGDSCN0886.JPGDSCN0892.JPGDSCN0893.JPGDSCN0897.JPGDSCN0901.JPGDSCN0904.JPGDSCN0906.JPGDSCN0907.JPGDSCN0909.JPGDSCN0910.JPGDSCN0912.jpgDSCN0913.JPGDSCN0917.JPGDSCN0920.JPGDSCN0924.jpgDSCN0930.JPGDSCN0932.JPGDSCN0934.JPG