ЖИЛИЩЕТО НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ ТЮЛЕН – МОНАХ С НОВ ОБИТАТЕЛ

 

 MG 9326Много пъти се опитвах да проникна в пещерата, която последно бе обитавана от тюлена – монах в Северното Черноморие, но за съжаление все неуспешно. Трябваше да изчакам подходящи условия, спокойно море и осигуровка с малка гумена лодка. Във входа на пещерата има скала около 2-3 метра, която е непреодолима с рибарска лодка.

 

Последното ми влизане в пещерата бе 80-те години на 20 век. Тогава все още имаше доказателства от посещенията на тюлена – монах. В дъното на пещерата имаше малък отвор около 1.00 х 0.50 м, който извеждаше на сушата под скалистия 30 метров бряг. Пещерата беше обитавана от голяма колония прилепи - над 1000 на брой. В скалните ниши, при входа на пещерата, имаше няколко гнезда на аристотелевия корморан. Това бе едно уникално находище на тия редки и изчезващи видове. Трудния достъп до пещерата, единствено с лодка, от залив Болата или Русалка даваха възможност на тия видове да не бъдат обезпокоявани от човека.

 

Какво намерихме на 05.06.2013 г.? Условията бяха благоприятни. В уреченото време екипът беше готов и поехме с моторница към пещерата. Бяхме взели гумена лодка, за да влезем в пещерата безопасно. На около 100 м от пещерата пуснахме две котви за сигурност и започна плаването с двуместна гумена лодка, чрез която бе прехвърлен, на няколко курса, екипажа в пещерата. При закотвянето на лодката, от пещерата излязоха 9 аристотелеви корморана, което бе добър знак, че колонията съществува. Край входа на пещерата кръжаха няколко двойки градски лястовици, които даваха вид на гнездещи. Обичайните скални гълъби напуснаха за кратко пещерата. Дължината на водната част на пещерата, около 15 метра, не бе променена. Сухата част на пещерата ни разочарова. Нямаше никакви прилепи. Еднометровия отвор, който водеше към сушата беше превърнат в голям прозорец от безразборно нападали скални отломъци, които придаваха вид на големи морени. Това създаваше едно голямо въздушно течение, което по всяка вероятност е причината за отсъствието на колонията от прилепи. Такива имаше в съвсем малки количества по няколко екземпляра в тъмната част на входа в скалните пукнатини.

 

Старото леговище на тюлена – монах беше затрупано от каменопад. В отсрещната страна бяха образувани няколко нови галерии, в които имаше следи от посещение на бозайник. При подробно разглеждане на следите – малките драскотини с нокти на разстояние до 2-3 см един от друг, екскрементите които намерихме отстрани от галериите, ни дадоха отговор на въпроса „Кой е новия обитател?" – видра. Документирахме видяното с няколко кадъра и по обратния ред се върнахме на моторната лодка, която очакваше екипажа.

 

Мисли:

1. Възможно ли е да запушим отвора на пещерата към сушата с цел да спрем въздушното течение, с което ще върнем температурния режим на пещерата, какъвто е бил от векове, с което предполагам, че ще се върне колонията на прилепите, а защо не и на други животински видове?

2. Разрешимо ли е вмешателството в природата, макар и причинено от някои природни катаклизми – земетресения?

 

Задачи:

1. Въз основа на намерените следи от видра, трябва да се направят няколко наблюдения, да се установи количествения състав и дали е в състояние да се размножава.

2. Да се направи проучване на видовия и количествен рибен запас и ония видове, които влизат в менюто на видрата в района.

Изказвам благодарност на екипа за съдействие в еднодневната експедиция и най-вече на колегата от Природонаучен музей – Варна.

 

Автор: Стоян Нонев – отдел „Природа“

 

IMG_9297.PNG_MG_9305.PNG_MG_9306.PNG_MG_9307.PNG_MG_9310.PNG_MG_9312.PNG_MG_9316.PNG_MG_9317.PNG_MG_9322.PNG_MG_9326.PNG_MG_9326_thumb107.PNG_MG_9326_thumb128.PNG_MG_9327.PNG