ИКОНИ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ ОТ ДОБРУДЖА

 

IkonaSvSvKiM-smПо повод тържественото честване на 1150-годишнината от създаване на славянската азбука и от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий в рамките на Националната програма за отбелязване на събитието Регионален исторически музей – Добрич получи покана от Кирило-методиевския научен център при БАН да се включи в изложба, посветена на делото на Светите братя, която ще бъде открита на 22 май 2013 г. от 12.00 часа във фоайето на централната сграда на БАН.


Музеят ще гостува с колекция от пет икони с изображения на славянските просветители – братята Кирил и Методий. Иконите са възрожденски, рисувани през втората половина на ХІХ в. Това е времето, когато по българските земи се засилва интересът към всичко българско и възхвалата на Кирил и Методий и на Великото им дело става знаме на националното ни просветно и културно развитие.


Всички икони „Св. Св. Кирил и Методий" от Добруджа са с еднаква композиция: представят двамата просветители заедно, но в различни варианти. Тази възрожденска композиция утвърждава равноапостолските заслуги на двамата братя към просветното дело. На една от иконите Кирил и Методий са изографисани на фона на пейзаж в почти фронтални пози, като всеки от тях държи в ръце различни предмети: кръст, свитък, книга, жезъл. Друг вариант представя първоучителите в близост до маса или църковен престол. Вещите върху престола /масата/, различно комбинирани, са: кръст, корона, книга, свитък, мастилница, глобус.


Две от иконите са дело на шуменския зограф Никола Василев. Кирил и Методий са представени в цял ръст, във фронтални пози на фона на исторически пейзаж. Братята са в пищни архиерейски одежди, с корони на главите, излъчващи достолепие, сила и воля. С дясната си ръка, държаща кръст, Кирил благославя, а в лявата е плодът на неговия труд – азбучният свитък, с едро изписани букви на него. Методий в дясната си ръка държи жезъл, внушавайки „Тук и сега", а в лявата – разтворена книга, налагаща текста „В началото бе словото...". В едната от иконите се виждат очертанията на крепости и сгради – Преславският двор. Над светците, с венци от цветя, съвсем във възрожденски стил, Господ Бог благославя благородните им дела.


Останалите три икони са дело на неизвестни майстори зографи. Те впечатляват със силната си философска обобщеност: Св. Кирил и Св. Методий между земята и небето. Величествените им фигури са стъпили непоклатимо на земята, а с ореолите си достигат небето. Неизвестните автори виждат единия брат в монашеско облекло, в повечето случаи това е Методий, а Кирил – в архиерейско. Те са изправени до църковен престол /маса/, на който освен обичайните книга, кръст или мастилница има внушително голям глобус – символ на научното познание.


Иконите „Св. Св. Кирил и Методий" най-точно показват дълбоката промяна, която настъпва в мисленето на възрожденския зограф. В тях иконописците представят и своята лична оценка за първоучителите и тяхното дело. Откриваме я в надписите, които са неотменен и значим компонент в композицията на всяка творба. Тяхното място в изображението също има определен смисъл. В добруджанските икони имената на Кирил и Методий са изписани високо горе, над ореолите им, а между тях е уточнено с гордост, че това са „Български просветители" или „Славянобългарски просветители".