„ВЪЗКРЕСЕНИЯ“ 2013 – НАГРАДЕНИ ТВОРБИ

 

Logo-Vazkresenia53 участници 112 творби на ученици от Добрич, Варна, Стражица, София, Пловдив, Бургас, Русе, Ямбол, Сливен, Шумен, Търговище, Горна Оряховица, Стара Загора, Харманли, Златоград, Панагюрище, Омуртаг, Кюстендил, Троян, Карнобат, с. Горна Малина, с. Граф Игнатиево.

С подкрепата на „Дарик“ – Добрич.

Благодарим за участието на литературните клубове „Нарисувай света с думи“ при СОУ „П. Р. Славейков“ – Добрич, с ръководител Генка Петрова, „Касталия“ при Общински детски комплекс – Варна, с ръководител Магдалена Маркова, „Пегас (чета)“ при Общински детски комплекс – Стражица, с ръководител Тодорка Цонева.

 

 

 

ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА


 

 

  • ПЪРВО МЯСТО

 

ХРИСТИЯН ТРИФОНОВ

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

 

И пак Христос е слязъл на земята.
И пак от неговата кръв израства добротата.
И всички хора братски се целуват,
макар за миг, преди да се сбогуват.
Но нещо във усмивките остава
и после всеки нещичко раздава.
Раздава светли мисли и добри дела,
раздава вяра в другите сърца.
Така възкръсва нежно светлината,
родена от света на тъмнината.
Защото в този ден, и аз, и ти
сме станали със малко по-добри.

 

 

 

 

  • ВТОРО МЯСТО

 

СВЕТОМИРА КАСАБОВА

 

МЕЧТИТЕ

 

Разхождам се и вглеждам се във всички,
и виждам всякакви, какви ли не лица –
замислени, усмихнати, критични,
облечени в невинна доброта.

Какви ли мисли и проблеми,
обгръщат техните сърца?
Дали мечтите им големи
спасяват ги от тази суета?

Мечтите са пораснали надежди,
храна са те за нашата душа
и вслушвайки се в чуждите копнежи,
прегръщам с нежност нечия мечта.

 

 

 

 

  • ТРЕТО МЯСТО

 

РЕНИ ХИНЕВА

 

ХАЙКУ

 

Свети Валентин
мълчи, забучил нос
в любовно писмо.

 

 

 

 

  • ПООЩРЕНИЯ

 

 АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ

 

КАК СЕ ОБИЧА МАМА

 

Мама се обича безкрайно,
мама се обича омайно.
Мама се обича всеки ден,
мама се обича, когато е с мен.
Мама се обича, когато е навън,
мама се обича като прекрасен сън.
Мама се обича като звуците на пролетта,
мама се обича като топлия чай заранта,
мама се обича като ярка звезда в небето,
мама се обича като блестяща мида в морето.
Мама се обича прекрасно,
мама се обича толкова ясно.
Мама се обича с кафявите ѝ очи.
Мама се обича дори когато мълчи.
Мама се обича с червената коса,
мама се обича като утринна роса.

 

 

 

 

ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

ВЕЛИК ЧЕТВЪРТЪК

 

Във пролетния хубав ден –
Велик четвъртък го наричат,
момиченце решило да си купи
закуската, която най обича.
В сладкарницата шумна влязло
и спряло пред витрината богата.
Оттам примамливо го гледали
и рогчета, и пици, кроасани.
Зачудило се то какво да избере.
Тогава чуло тънък глас на пица:
– Купи от мене! Колко съм красива!
От шунка имам огърлица,
доматената рокля ми отива.
Тогава кроасанът се обадил:
– Шоколад във мене има!
Крале велики са ме яли!
От Франция далечна ида!
„Какво да купя? – Деси се запита. –
Изглеждат вкусни чуждестранните закуски."
На рафта в ъгъла видя тогава
мълчалива, скромна, сякаш скрита,
прегърнала яйце червено,
да чака козуначената пита.
Момиченцето в нея се загледа,
във плитките и кръста по средата.
Към козунака Деси се обърна:
– Защо мълчиш? Ти толкова си хубав!
Пренесен си от стари времена
и на Спасителя със жертвата те свързват.
Наричат те със много имена:
кравай великденски, богова пита...
Великден вече наближава,
очакван празник за децата.
Ще има чукане с яйца червени,
и агне на трапезата богата,
веселие във празничните дни,
и обреди, пренесени от нашите деди.
Ще чакат всички Възкресение Христово,
животът над смъртта ще победи.
Камбани празнични ще призоват –
да чуят всички в храма божието слово,
с „Христос возкресе!" да се поздравят.
Реши тогава Деси да си купи
най-вкусната, красива пита – козунак,
от цялата витрина най-примамлив,
от пицата и кроасана чак.
На празника велик във къщи
със него всички да зарадва.
Към българското всеки да се връща
традициите български да спазва.

 

 

 

 

МИРЕЛА ПЕТКОВА

 

НЕБЕ И ЗЕМЯ

 

Не обичам да забивам поглед във земята.
Нима не е по-ведро да гледаш небесата?
На земята огън и вода бушуват,
а горе на небето съзвездия пируват.
Земята приютява мъртвешките тела,
а горе ангели се гонят в безкрайните поля.
Отдолу никнат дървесата...
ала защо и те жадуват небесата?
Под нас – ад, над нас – рай,
по средата – животът – кошмарен безкрай...

 

 

 

 

РАЛИЦА МАРИНОВА

 

ЕДНА ПОЕМА ЗА РАЗДЯЛА

 

Морето ме посрещна с неохота
и кисело присви очи.
Не пуснах в него синята си котва.
Учудена разбрах, че то мълчи.

Не ме посрещна с песента на чайка.
С целувка с дъх на морска сол.
Не ме прегърна като родна майка,
не ме заведе в синия си хол,

не ми показа своите завеси,
изпредени от тънки водорасли.
И не възкликна "Ах, какво дете си!"
Пред него се видях порасла.

То сърди ми се май, че го забравих.
Вълните в мен се врязаха със рев.
Извиках "Ах, море, прощавай!",
но плачеше то с сълзи от седеф.

Видях душата му. Тя немощно ридаеше.
Със обвинения нахвърли се върху ми.
Не помнех. Затова вълни отчаяни
прогонваха ме гневно от дома ми.

Не идвах аз, когато то ме чакаше.
И затова морето ме намрази.
Затуй сълзите, нивга неизплакани,
като вълни сега прииждат на талази.

Обърнах се: "Аз тръгвам си, море!"
Щом ти не ме обичаш вече!"
С надежда чаках го - да ме възпре.
"Отивай си!" - от мен се то отрече.

Отидох си от там със скръб в очите
и чувствах се на никого ненужна,
и Варна сякаш беше ми сърдита,
и улиците сякаш бяха чужди.

Градът бе тъжен и притихнал,
опразнен и безлюден, опустял.
И огънят му тъй внезапно стихнал
остави го студен, почти умрял.

И болка ме прониза във сърцето
от смисъла, внезапно осъзнат.
Изгубих връзка със морето,
със Варна - моя роден град.

 

 

 

 

 

 ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА


 

 

 

  • ПЪРВО МЯСТО

 

 

ДЕСИСЛАВА КИРЯЗОВА


Желанието ти
е фокус, промъква се
между ръкавите на
странния клоун,
скрил се между
черните балони.

Желанието ти
играе шах с
бездомните чувства
на чуждите по
купола на вчерашния
цирк и освирепява.
Губи бодливата роза
от ръцете си.

Някой непознат
я изтръгва.
Жонглира с разума ти
и нервите ти се сблъскват
от емоции.

Желанието ти се побира
и в най-тясната кутия
за играчки, но то не е
забавление.

Желанието ти се страхува....

Желанието ти...
Аз ли съм?

 

 

 

 

  • ВТОРО МЯСТО

 

ДАФИН КОЗАРЕВ

 

Две филийки от хляба –
за теб и за мен
и за гладната птица,
която
с учудване гледа
как валят
едновременно
трохи и снежинки.
Пренебрегва
топлата ми усмивка
и опитите да ѝ намигна
и усърдно подрежда разбърканата си перушина.
Какво ли си мисли?
За нас.

 

 

 

 

  • ТРЕТО МЯСТО

 

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

МЕТАФОРИЧЕН ЗА БОГОВЕТЕ

 

В очите ми са изстреляни пламъци,

костите ми са черни –

пукат като сухи клонки.

Под тялото ми има

изстинала жар –

чака поредния мъртъв Дионисий.

Кога ли вятърът ще открадне пламък?

Превръща се в лоза,

а аз всеки ден я подрязвам

да не загине.

Дали и мен ще ме боли?

Очите ми са ледени паяжини,

костите ми са бели,

мокри дървета.

Под краката ми

червени бурени с бодли,

наричат ги рози.

Не искам остри ножици,

не искам дъжд –

скъсяват неизживения ми живот.

Не искам пеперуди,

да кацат по мен,

да си правят домове в клоните ми –

отровен съм с вино и мастило.

 

 

 

НАТАЛИ ВАСИЛЕВА

 

КУКЛА

 

Лицето ѝ бе изтъкано от блянове,
очите – от истини, скрити във времето,
но под всичките шевове, дето я пазеха
личаха отдавна конците на бремето.

В ръцете си здраво държеше тревогите,
а после и те я държаха с презрение.
Превърна се в евтина кукла на хората,
и дълго изплащаше тяхното мнение.

Във нейното тяло четеше се болката,
която го в пагубна гибел обричаше,
но макар и отвътре да мръзнеше гола,
тя отвън се в усмивка обличаше.

През пръстите още се стичаше времето,
завесата падна с умората.
Искрен поклон пред света и пред себе си,
пред живота, смъртта и пред хората...

 

 

 

 

  • ПООЩРЕНИЯ

 

 

ВАЯНА ДАНАИЛОВА

 

Изпитах те до всяко окончание
на твоето тяло –
поех после всеки пулс
от крехкото ти сърце...
Понякога ще те обичам,
друг път ще те мразя –
но нали това е целта
на любовта?
Изпиши ме
или просто ме издраскай –
изпълни ме с твойте мисли,
но не ме оставяй

 

 

 

ДЕЛЯНА ГЕНОВА

 

ДОРИ ДА НЕ ЗНАЕШ

 

Дори да не знаеш,
аз идвам при теб всяка нощ,
Звездокоса,
и няма как да познаеш –
стъпвам на пръсти и боса.

Дори да не знаеш,
всеки дъжд ти прилича на мен.
После дълго гадаеш
на чия усмивка си в плен.

Ние с теб тайно се срещаме
всеки път, когато мечтаеш.
Познаваш до болка това сладко усещане,
дори да не знаеш.
Дори да не знаеш.

 

 

 

ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

ПЪТ

 

В нощта на святото Христово Възкресение
до храма пътя тихо извървяваме.
Все молим се за нашето спасение,
все търсим връзка с нашия живот.

Във вихъра на празника се спускаме,
трапези слагаме и свещи палим.
А важните неща за нас пропускаме –
в душите си доброто да запазим.

Той учи страдащия да не отминаваме,
да вярваме при изпитания и радост.
Със упование във Него своя път да извървяваме.
любов на ближния, на враговете да даряваме.

Той вярата в сърцата с обич е разпръснал.
Свят празник е – очите греят, тържествуват.
Исус Христос във тоя ден възкръснал!
Великден е! Душите ни ликуват!