КРАСОТАТА НА БУКВИТЕ

 

 

 

„Красотата на буквите“ запознава публиката с любопитната история на Яков Крайков чрез аудио-визуално представяне, а акцент е работилницата по печат, в която всеки има възможност реално и самостоятелно да отпечата страница от предварително подготвена матрица с уникалния шрифт на Яков Крайков. Готовият отпечатък остава за спомен на всеки един участник в работилницата, която ще се проведе в Учебен музей/Възрожденско училище и в Дом-паметник „Йордан Йовков“ с подкрепата на Регионален исторически музей - Добрич.

 

„Красотата на буквите“ е вълшебно пътуване през време и пространства, което реално ни докосва до красотата на буквите и представя един по-различен разказ към осмисляне значимостта на родната азбука и съществения български принос за разнообразието на европейската култура.

„Красотата на буквите“ е авторски проект на фотографа Галя Йотова и се осъществява с подкрепата на програма „Творчески инициативи“ на Фонд Култура към Министерство на културата.

 

„Красотата на буквите“ е пътуване през историята на печатната книга с мирис на мастило. Това е завръщане към XVI век и столицата на европейското книгопечатане Венеция (или„другата Византия“, както наричат града), където през 1564 г. един любопитен мъж преминава граници и канали, за да се превърне в първия българин, отпечатал 4 книги на кирилица в собствената си печатница във Венеция. Неговото име е Яков Крайков, роден в подножието на Осоговската планина около Кюстендил. Как Яков Крайков попада във Венеция не се знае, но се знае, че първата му книга „Часослов“ излиза през 1566 г. и е уникална не само с това, че в нея за първи път в историята на кирилското книгопечатане Св. Кирил Философ е наречен „славянски учител, тоест български“, но и с украсата си с 33 гравюри, които ще бъдат възпроизвеждани в следващите векове, включително и в ръкописните книги, и ще се използват като пример и ерминии (техническо описание в иконографията) на зографите от Троянската и Самоковската школа. За третата си книга Яков Крайков създава собствен шрифт, който се превръща в образец за книгопечатането през следващите столетия. Последната, най-рядка (има запазени само четири екземпляра извън България), но и най-интересна за изследователите книга е „Различни потреби“, която излиза през 1572 г. и, както отбелязва проф. Аксиния Джурова, е типична за културната среда на Ренесансова Венеция и остава без аналог в другите типографии на кирилското книгоиздаване. Историята на създаденото от Яков Крайков доказва, че той е не само първият български издател, съставител, редактор, печатар и книжар от XVI век, но и фигурата, която поставя кирилицата и книгата на български език в траекторията на Гутенберговата галактика и културна Европа.

Stamps_1.jpgStamps_10.jpgStamps_12.jpgStamps_13.jpg