ТРАНСГРАНИЧНА ДОБРУДЖА – ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА

 

Завърши още един успешен проект на ХобиСклуб, реализиран със съдействието на Регионален исторически музей и финансиран от Община град Добрич. Целта бе постигната. Петдесет човека в неравностойно положение успяха да се срещнат и разговарят със свои приятели отвъд Дунава и да натрупат знания за историята на трансгранична Добруджа – позната от разказите и спомените на родители и близки и непозната в днешно време. Границата е тази, която разделя близки и роднини от двете страни на Дунава. С течение на времето контактите намаляват, картините от миналото избледняват, но споменът за бащината къща дълбоко се пази в семейната памет. Много свидетелства и до днес разказват за миналото, традициите и обичаите на българите от Добруджа.

 


Групата тръгна на път с ведро настроение и оптимизъм в сърцето. Иван Тодоров – ръководителят на ХобиСклуб запозна всички с маршрута и програмата. Денят беше чудесен и следяхме природните картини от двете страни на пътя. Огледахме се в ширналите се златни житни поля на Добруджа. Като специалист в музея се опитах да разкажа интересни факти от историята на Добруджа. Тази година се навършват 75 години от подписването на Крайовския договор за освобождението и възвръщането на Южна Добруджа към България. След Руско-турската война (1877 – 1878), когато Добруджа е дадена на Румъния, започва тъжната одисея за добруджанци от двете страни на Дунава. Спомних си една много разтърсваща случка от времето на окупацията. След жътва в Южна Добруджа каруци пълни с жито са били насочвани към Констанца, за да продадат стопаните реколтата си по-благоприятно, но се оказва, че това е измамен план, замислен от тогавашното Румънско управление. Единици от тях оцеляват и се връщат по родните си места, за да разкажат тази история за насилствено изтребление на жени и деца, млади и старци.

 


Разказът прекъсна в Негру вода. Там ни посрещна кметът Йон Николае и ни покани в заседателната зала. Проведохме кратък разговор в посока съвместно трансгранично сътрудничество, участие в съвместни изяви и работа по европейски проекти.

 


Качихме се в автобуса и поех отново микрофона. Този път разказът ми бе насочен към историята на Томи-Констанция-Кюстенджа-Констанца. Всички слушаха с интерес. На местата, където се влиза и излиза от Констанца забелязахме поставени кораби, което ясно показва, че градът е най-голямото пристанище на Румъния на Черно море със своите 3 182 хектара площ – суша и акватория.
В Констанца посетихме първо Асоциацията „Пентру Невасадорулур". Бяхме посрещнати лично от Поп Петре – председател и директор, Раду Василе – зам. председател и други членове на асоциацията. Приятно ни изненада и присъствието на Жана Радулеску – председател на Българското дружество „Единство" в Констанца, и на Теодора Карпуз. Тук отново имаше приветствени слова от страна на двете организации. Иван Тодоров поднесе подаръци на представителите и на двете институции, след което започна кратка културна програма. ХобиСклуб запя пръв песента „Добруджа" по текст на нашата съгражданка Веселина Малчева. Песните: „Хубава си моя горо", Ако зажалиш някой ден", „Моя страна, моя България" навяха много спомени и ни просълзиха, а химнът на Добруджа „О, Добруджански край" изправи всички на крака. Маестро Георги Събев със своите виртуозни изпълнения в съпровод с още трима музикални изпълнители от Асоциация „Пентру Невасадорулур", допринесе изцяло за повдигане духа на всички участници в срещата. След като се наобядвахме, веселието продължи с танци и български хора. Разделихме се с членовете на Асоциация „Пентру Невасадорулур" с много топли чувства и си обещахме следващата среща да е през август в ХобиСклуб, Добрич, която да е съпроводена с посещение на музеите в Добрич.

 


Следващата ни цел бе Националният исторически и археологически музей. За посещението на този музей и на Музея на мозайките ни съдейства колегата Константин Кера – добър приятел на музея, с който сме работили по няколко трансгранични проекта. Поради неговото отсъствие се наложи да вляза в ролята на местен гид и на фона на изключително интересните артефакти успях да запозная участниците в проекта с историята на града и региона от предисторията до ново време. Сред нас имаше незрящи хора. За тях бе истинско предизвикателство да се докоснат до някои от представените исторически паметници и така да усетят пулса на историята. Всички излязоха, препълнени с много информация, но обогатени духовно. Преди да посетим Музеят на мозайките си направихме една обща снимка, за да запечатаме спомена от една незабравима среща с историята на Добруджа, голяма част от нея – непозната за повечето от участниците в проекта. В музея на мозайките разгледахме останките от стария римски град Томис, който се намира под съвременната Констанца.

 


Разходката с автобус из Констанца бе благодарение на Теодора Карпуз – нашата приятелка от Българското дружество, чиито майка и баща са българи. Силно ни впечатлиха останките от римско време, които съжителстват с архитектурата на съвременния град. Видяхме няколко православни храма, единият от които бе „Св. Петър и Павел", Художественият музей на Констанца, турска джамия и други интересни исторически и архитектурни паметници.

 


Стигайки до пограничната зона си казахме с облекчение: „Колко е хубаво, че границите са отворени". Спомнихме си думите на Христо Смирненски: „Ний всички сме деца на майката земя" и не бива да има граници помежду ни. Пожелахме си всеки да намери поука от историята, да стане по-толерантен и да носи мирът в сърцето си.

 

Ивелина Романова – Маркетинг и реклама

 

rimski-mozaiki.jpgs-kmeta-negru-voda.jpgs-kmeta-negru-voda 1.jpgv-asoziaziata.jpgv-asoziaziata 1.jpgv-asoziaziata 2.jpgv-asoziaziata 3.jpgv-asoziaziata 4.jpgv-asoziaziata 5.jpgv-muzeia.jpgv-muzeia 1.jpgv-muzeia 2.jpgv-muzeia 3.jpg