БРИФИНГ НА КРЕПОСТТА В МЕСТНОСТТА „СЛАВНАТА КАНАРА” КРАЙ ДЕБРЕНЕ

 

slavnata-kanara-2

По време на проведеният брифинг на крепостта на 15 октомври 2014 г., директорът на музея Костадин Костадинов въведе журналистическата аудитория във времето, през което крепостта е била обитавана. Първи сведения за нея дава Карел Шкорпил, чешко-българският археолог и музеен деец, създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска.

 

Предполага се, че това трудно достъпно място е било използвано за култови практики още от траките. По-късно е изградена и базилика.

 

Срещу крепостта се намира раннохристиянски скален манастир от края на ІV – началото на VII век. С него е била свързана и крепостта, която e обособена около раннохристиянска базилика.

 

Ръководителят на археологическите проучвания Боян Тотев сподели, че все още не са проучени всички пластове. Както вече се знае преди месец археологът Добри Добрев откри съкровище – гърне с над 1200 късноримски бронзови монети, а преди няколко дни бе намерен и бронзов колан от края на ІХ – началото на Х век, съставен от два типа апликации, завършващ с накрайник. Оказа се, че такъв тип колани почти не се откриват, при редовни археологически проучвания, a находките по музеите са придобити от иманяри и това възпрепятства тяхното рекоструиране. Колегата Тотев се надява по време на проучване на жилището, в което са открити 17-те елемента, да се намери и токата му и по този начин находката да се представи в пълния й размер. Апликациите представляват стилизиран лотос, украсен с вписан трилистник. Реконструкцията на колана, ще позволи да се определи общественото положение на притежателя му в периода на Първото българско царство. Богатият обков и украсата на колана от „Славната канара" говорят, че най-вероятно аксесоарът е бил собственост на воин от провинциалната аристокрация.

 

Открита е и още една крепостна порта откъм североизточния край на крепостната стена.

 

Достъпът до археологическия паметник е труден, защото е заобиколен от ров дълбок около 10, а на места до 15 метра.

 

За момента е проучена малка част, благодарение на финансовата подкрепа в размер на 20 000 лева, осигурени от община Добричка, но през следващите два или три сезона, вероятно ще може да бъде проучена крепостта напълно.

 

Предстои още много работа, както по проучването, така и по социализирането на обекта. Необходимо е изграждането на два подхода откъм селата Прилеп и Дебрене. Предстои да се разработи и проект за реставрация и консервация на крепостните стени, които са изключително запазени. Благоприятно обстоятелство е, че при тези дейности ще може да се използват каменните квадри от конструкцията, които са паднали в рова по време на пропадания на земни маси.

 

Местните хора разказват, че в село Дебрене е живял и тук е намерил своята кончина известният войвода Пейо Буюклията, чиято сабя се пази във фонда на музея в Добрич.

 

Всичките тези дадености предполагат, че Славната канара ще се превърне в една от най-посещаваните туристически дестинации, както за добруджанци, така и за чуждестранните гости на черноморските курортни комплекси.

 

Автор: Ивелина Романова