БРИФИНГ В ТРАКО-РИМСКИЯ ГРАД ЗАЛДАПА

 

Регионалния исторически музей – Добрич организира брифинг в трако-римския град Залдапа, намиращ се на територията на община Крушари, в местността Калето между селата Абрит и Добрин.

 

Директорът на музея Костадин Костадинов запозна журналистическата аудитория още по време на пътуването с някои любопитни исторически факти и с откритията направени до момента. Намерени са останки още от праисторическия период. Следващият пласт е от времето на траките. Около VІІІ век пр. н. е. тук се заселва тракийското племе Обулензи и основава селище. По време на римския период селището се е разраснало. Изградена е мощна укрепителна система. Животът тук замира през VІІ век., когато градът е напуснат по време на нашествията на славяни и авари.

 

При тазгодишните археологически проучвания е разкрита голяма епископска базилика. Тя е една от най-забележителните раннохристиянски базилики в Североизточна България. Съпоставима е с най-големите храмове в крепостите Одесос (Варна), Истрия (Синое), Томи (Констанца) и др. Професор Георги Атанасов – научен ръководител на археологическите разкопки заедно с доцент Валери Йотов, сподели, че подобна епископска базилика не е разкопавана в България през последните десетилетия. Основната й част е дълга 37 метра, широка е 21 метра, има много мощни фундаменти. Най-вероятно е била на два етажа и е представлявала характерна трикорабна базилика строена през края на ІV – началото на V век. В нея са намерени останки от рядка по красота олтарна преграда – ажурна, изрязана от мрамор. При амвона на базиликата са открити и скулптури на четири гълъба от мрамор. Тук е открита и уникална находка – червена колона с бели ивици от редкия минерал Бреша Каролина или Кралска Бреша. В абсидата на храма са намерени останки от българско и славянско жилище с доста фрагменти от този период, което е нещо ново за археолозите. Това означава, че крепостта е била обитавана в един по-късен период, макар и не толкова интензивно.

 

По време на разкопките това лято са открити още колони и части от капители, много мраморни детайли, над 400 монети, кръстове, култови предмети, търговски пломби, фибули, керамика и др.

 

От мястото, където бе разкрита втора, по-малка базилика, Костадинов посочи откъде точно е минавал един от главните римски пътища – от Марцианопол, през Залдапа към важните римски крепости в Северна Добруджа Тропеум Траяни, Улметум, до Новиодунум /Исакча/ в делтата на Дунав.

 

Научните ръководители споделиха, че от 90-те години на миналия век до днес Залдапа е вандалски разкопавана от иманяри, които са нанесли драстични поражения, като са разрушили цели културни пластове. За съжаление това един от големите проблеми на България, който не е решен до момента. По този повод са проведени разговори с кмета на общината, на чиято територия се намира археологическия обект и той заяви, че ще постави охрана. За следващият археологически сезон се очаква разкопките да продължат. Специалистите твърдят, че тук има работа за години напред.

 

Костадин Костадинов сподели своята идея за разработване на проект за възстановяване на базиликата, на част от крепостните стени и кули, и така крепостта „Залдапа" да се превърне в един от 100-те национални туристически обекта на България.

 

 

Автор: Ивелина Романова - Маркетинг и реклама при РИМ - Добрич

 

Brifing-Zaldapa-10-9-2014 1.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 2.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 3.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 4.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 5.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 6.jpgBrifing-Zaldapa-10-9-2014 7.jpgBrifing-Zaldapa-10-9-2014 8.jpgBrifing-Zaldapa-10-9-2014 9.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 10.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 11.JPGBrifing-Zaldapa-10-9-2014 12.JPG