Дестинация Залдапа – ново предизвикателство за колегията на РИМ – Добрич

 

Служители на Регионален исторически музей – Добрич посетиха античният град Залдапа и организираха няколко часов преход, с цел запознаване с историята и с внушителните останки от укрепителната му система. По-голямата част от специалистите не бяха запознати с историята на това уникално място. С любопитство и интерес следвахме Костадин Костадинов – директора на музея, който бе нашият водач.

 

Води ни и написаното от нашият бивш колега Сергей Торбатов в книгата „Укрепителната система на провинция Скития (края на ІІІ – VІІ в.). От него научаваме, че градът се е намирал в местността „Калето" между селата Абрит и Добрин. Заема обширен полуостров с дължина 1200 и ширина до 500 м, ограден от изток, север и северозапад от дълбока долина, а от югозапад и запад – от къс страничен дол. Селището е било обитавано през ІV – VІ век. Величествените му мащаби и монументалният характер на разкритите тук градежи не оставят никакво съмнение, че то трябва да бъде причислено към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.

 

Името на града се появява късно в писмените извори и то във връзка със събития през VІ век. Според „Пътеводител"-я на Хиерокъл Залдапа е един от 15-те града на провинция Скития в началото на VІ век. Името на града фигурира и в объркания списък на обновените по времето на Юстиниан І укрепления, разположени в провинциите Втора Мизия и Скития. Залдапа била и център на епархия, чийто епископ бил подчинен на митрополита в Томи. Градът се споменава няколкократно във връзка с военните действия между Византия и аварите по време на управлението на император Маврикий (594 г.).

 

Залдапа е имала три главни порти – северна (І), югоизточна (ІІ) и югозападна (ІІІ). Групата започна прехода от северната. Използвахме съвременна техника, за да локализираме мястото. Сляхме се с природата. Открихме много степни растения и билки, някои от които са редки или на изчезване. Бяхме заобиколени от вълшебен хор на пойни птици.

 

Вървейки по протежението на крепостната стена, видяхме, че огражда само по-голямата и по-висока южна част на полуострова, върху който е разположен античния град. Научихме, че общото й протежение възлиза на около 2050 м и се състои от 18 праволинейни отсечки (куртини) с различна дължина. Забелязахме и останките на кули. Всички те са били конструктивно свързани с крепостната стена и са разположени по правило перпендикулярно на куртините, към които се отнасят.

 

Укрепителната система на Залдапа най-вероятна е била изградена при една сравнително краткотрайна строителна кампания. Оказа се, че нейните елементи (порти, кули, куртини) намират множество паралели в различни части на Римската империя. Изцяло изнесените пред отбранителната линия U-образни кули са се появили в римската фортификация през третата четвърт на ІІІ век. Този тип кули се считат за една от най-характерните черти на укрепителното строителство от края на ІІІ и началото на ІV век в долнодунавските провинции на Римската империя.

 

Разбрахме, че най-добри паралели на укрепителната система на Залдапа предлагат кастелът Ятрус в провинция Втора Мизия и съседният град Тропеум Траяни, който посетихме неотдавна и от близо се запознахме и с неговата история. По техните крепостни стени се наблюдава същото съчетание на U-образни и подковообразни кули. Научихме, че наличието на подобни кули е засвидетелствано досега само при още четири късноримски укрепления: Абритус, Капидава, Трезмис и Ибида. Географската групираност и голямото сходство в плановите схеми на шестте изброени центъра са дали основание тяхното изграждане да се разглежда в рамките на някаква специална регионална строителна програма, обхванала провинциите Втора Мизия и Скития.

 

Изградена през втората половина на ІV век, укрепителната система на Залдапа е функционирала около 250 години – чак до гибелта на града в края на VІ век (в периода Анастасий – Юстиниан І). Топографията на Залдапа в настоящия й вид отразява духа на съвършено друга епоха. Естествено защитеният терен и полуостровното разположение са в съответствие с късноантичното градоустройство и укрепително строителство. Изграждането на цялостна градска инфраструктура (укрепителна система, водоснабдяване, обществени постройки) се определя като един грандиозен по мащаби акт на строителство, иницииран най-вероятно от император Константин І и осъществен през втората четвърт на ІV век. Името на града тълкувано като „жълта вода" или „студена вода" обективно отразява изобилието на водоизточници в непосредствената околност.

 

Залдапа преживяла криза през V век. Нов подем в развитието й настъпил в първата половина на VІ век. От този период датира проучената християнска базилика, както и регистрираните преустройства от укрепителната система.

 

Голямото аварско нашествие през 585 г. поставило началото на края на Залдапа. Писмените извори показват, че животът тук продължил поне още едно десетилетие. Последното споменаване на Залдапа е през 594 г. След окончателната гибел на града някъде към края на VІ век, на това място не са установени никакви следи от обитаване през която и да било от следващите исторически епохи, но енергията на това място се усеща и до днес.

 

Тръгнахме си от Залдапа с много и различни чувства, но с надеждата за намиране на средства за по-задълбочено археологическо проучване на обекта, който има даденостите за екзотична туристическа дестинация – съчетала богато разнообразие от флора, фауна и археология.

 

Екипът на Регионален исторически музей – Добрич изказва благодарност на община Крушари, която помогна финансово за започване на археологически проучвания и пожелаваме успех на нашите колеги-археолози в работата им.

 

Na-pat-za-Zaldapa.JPGZaldapa-baniata.JPGZaldapa-bilkova-apteka.JPGZaldapa-biloto-pochivka.jpgZaldapa-ezeroto-1.JPGZaldapa-ezeroto.JPGZaldapa-izkachvane.JPGZaldapa-izkop-1.JPGZaldapa-izkop.JPGZaldapa-kam-rova.JPGZaldapa-krai-na-prehoda.JPGZaldapa-krepost.jpgZaldapa-kula.JPGZaldapa-pochivka-krai-ezeroto.jpgZaldapa-pohod-01.JPGZaldapa-pohod-02.JPGZaldapa-pohod-03.JPGZaldapa-priroda-rekreazia.JPGZaldapa-uchastnizi-pohod.JPGZaldapa-vodna-kostenurka.JPGZaldapa-zapad.JPG