ЕКСПЕДИЦИЯ В СEВЕРЕНА ДОБРУДЖА ЗА ПРОУЧВАНЕ СЪСТОЯНИЕТО НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

 

Специалисти от Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич взеха участие в експедиция в Северна Добруджа от 3 до 5 юни 2014 г., която обхвана 20 селища и обекти свързани с българското историческо минало. Експедицията беше организирана от Исторически музей – Генерал Тошево. Целта на проучването бе, да се документира актуалното състояние на част от българското културно-историческо наследство от областта. В експедицията участваха също кметовете на селата Изворово, Дъбовик и Пчеларово, както и директора на Исторически музей – Генерал Тошево.

 

На 10 юни 2014 г. (вторник) се проведе пресконференция в административната сграда на РИМ – Добрич, на която бяха обявени резултатите и планираните действия по опазване културно-историческото наследство на България в Северна Добруджа.

 

Участниците в експедицията заявиха, че много от паметниците са в лошо състояние и се нуждаят от спешни спасителни действия. Във всяко населено място на Северна Добруджа могат да се видят старите добруджански къщи с типичната им българска архитектура. През Възраждането българското население изгражда православни храмове и училища. Доказателство за това са оригиналните иконостаси, дело на потомствени фамилии Тревненски, Самоковски и Дебърски майстори-зографи като Витанови, Захариеви – поставили името си под иконите, добавили ктиторски надписи на български език, напомнящи за щедрата дарителска ръка на българите. Някои от тях са силно увредени и спешно се нуждаят от реставрация и консервация.

 

Скалният манастир край село Мурфатлар е известен със запазените уникални надписи на глаголица и кирилица от ІХ – Х век. В момента е затворен за посетители, поради лошото му състояние. Църквата „Възнесение Господне" в Инан чешме е със запазен български иконостас, но при реставрацията на иконите старобългарските надписи са заличени и заменени с румънски. Църквата в с. Потур е също уникална, но е изоставена и порутена. Катедралният храм „Св. Георги" в Тулча, построен през1854 г., е с уникален позлатен иконстас. Много икони са с български надписи, а върху някои от тях личи името на Станислав Доспевски – виден представител на Самоковската иконописна школа. В двора на храма са запазени гробовете на българските дарители, помогнали за издигането му. През 1882 г. е било построено и девическо училище. Манастирът „Кокош"е основан през 30-те години на ХІХ век от български монаси.

 

За старите просветни средища на места напомнят само паметни плочи. В село Горна Чамурла бе открита паметна плоча, която ни дава информация за създаването на българско училище през 1876 г., чиято сграда днес пустее. Църквата в селото е с оригинален български иконостас, представящ Тревненската зографска и дърворезбена школа от 60-те години на ХІХ век.

 

По цялата територия на Северна Добруджа се срещат и множество епиграфски паметници, почти изгубени в пръстта, чиито надписи са заличени от времето.

 

Войнишките паметници са свидетелства за паметни битки за свободата на Добруджа. Те също са в окаяно състояние, а някои дори напълно разрушени. Военното гробище в Мирча вода с оригиналните, добре запазени надгробия е единственото в Северна Добруджа от времето на Първата световна война. Тук са погребани десетки български войни, заедно с германски, румънски и руски. В Северна Добруджа се срещат паметни знаци и плочи на порумънчени българи от двете световни войни. Надгробният камък на Павел Георгиев от Ботевград едва бе открит в гробището на с. Таеверде, съборен и обрасъл в треви. В двора на църквата в Бабадаг е имало военно гробище, което е унищожено. Военният паметник издигнат през 1917 г. сега е с плоча на румънски език, поставена върху кирилския надпис. Георгиевски кръст за храброст напомня за българското военно гробище в с. Аджи гьол, Тулчанско, което вече е заличено, с изключение на каменна пирамида – пред разпадане. Паметникът на Неделчо Ламбов – офицер от Седми Преславски полк, загинал в последната битка за освобождението на Добруджа (на 6 декември 1916 г.) е в окаяно състояние в манастирския двор на Кокош.

 

Село Башкьой (дн. Николае Белческу) е старо българско село, родно място на Димитър Петков (1858 – 1906), български министър-председател, кмет на София и съратник на Стефан Стамболов.

 

В село Еникьой (дн. Михаил Когълничану) през 2011 г. бе поставена паметна плоча на Васил Левски, учителствал в селото през 1866 – 1867 г. Все още е запазена и старата църква, която също пази спомена за Апостола на Свободата.

 

В село Добромир – родното място на добруджанския деец Димитър Дончев още през 60-те години на ХХ век е поставена паметна плоча на румънски език.

 

След Берлинския договор през 1878 г. Северна Добруджа е дадена на Румъния и започва румънската колонизация. През декември 1916 г. според Берлинския протокол цяла Добруджа е част от България, а през 1940 г. според Крайовският договор Южна Добруджа е възвърната на България. Тогава компактно се изселват хиляди българи.

 

Бъдещи цели на РИМ – Добрич:
-Издаване на албум с непубликувани документални снимки от събития, свързани със 100-годишнината от Първата световна война и освобождението на Добруджа от румънска окупация през 1916 г.
-Изготвяне на списък с обектите на културно-историческото ни наследство в Северна Добруджа.

 

Enikjoi-starata-zarkva.jpgKrepostta-Enisala.JPGTulcha.jpgZarkva-selo-Inan-cheshme.jpgZarkvata-v-Potur.jpg