ИСТОРИЯ И НАСЛЕДСТВО НА КОМУНИЗМА И СТАЛИНИЗМА В БЪЛГАРИЯ – ДЕБАТ

 

debat-stalinizma-03През 2014 г. Висше училище „Международен колеж" и Регионален исторически музей в Добрич стартираха съвместен проект на тема: „Да помним сталинизма. Таврийските българи в Добруджа", който е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програма „Европа за гражданите". Проектът има за цел да проучи и популяризира трагичната съдба на таврийските българи по време на Втората световна война, които избират да се завърнат в своята родина, но вместо това след 9.09.1944 г. са депортирани по заповед на Сталин обратно в Съветския съюз. Предполага се, че само малцина от тях оцеляват, защото по-голямата част от тях са физически унищожени, а други – изпратени в Главно управление на наказателните лагери (накратко ГУЛАГ, който е изпълнявал ролята на основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз), към Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД).

Първото събитие в рамките на този съвместен проект се осъществи на 25 април 2014 г. в сградата на Висше училище „Международен колеж" – Варна и в него участваха водещи учени, изследващи проблемите на комунизма и сталинизма в България и Източна Европа, както и представители на музеите в Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Тутракан и Девня, преподаватели по история в средните училища. То бе организирано като обществен дебат на тема „История и наследство на комунизма и сталинизма в България", като покана да участват в него получиха и представители от румънска страна – Музея за национална история и археология в град Констанца, както и Национална асоциация „Култ към героите" – филиал Констанца.

Гост-модератор на събитието беше доц. д-р Михаил Груев, ръководител на катедра „Българска история" към Историческия факултет на СУ „Кл. Охридски". Със свои съобщения участваха още и доц. Костадин Грозев от Софийски университет, а от ВТУ „Кирил и Методий" – доц. Лора Дончева, доц. Анка Игнатова и гл. ас. Виолета Петрова.

В изнесените доклади бяха анализирани политическите процеси в България и Източна Европа в периода 1944 – 1956 г., както проблемът за предприетите сталински репресии и съпротивата срещу тях. Участниците в дебата се обединиха върху мнението, че в обществото не само трябва да бъде запазен споменът за сталинизма, като период от обществено-политическото развитие на България, но и да бъде експониран и преподаван пред младото поколение, което не познава добре тази част от българската история.

 

debat-stalinizma-01.jpgdebat-stalinizma-02.jpgdebat-stalinizma-03.jpg