ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВА

 

Отдел „Литература и изкуства“ е създаден през 60-те години на ХХ в. Във фондовете си той съхранява близо 22 000 музейни ценности, обособени в следните колекции:

  •  „Йордан Йовков“
  •  „Дора Габе“
  •  „Адриана Будевска“
  •  „Анастас Петров“
  •  „Петър Дачев“
  •  „Борис Колев“
  •  „Съвременни добруджански творци“

 

Отделът стопанисва три музейни обекта:

  • Дом-паметник „Йордан Йовков“
  • Къща музей „Йордан Йовков“
  • Къща музей „Адриана Будевска“

 


 

 


ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880 – 1937)

 

    Български писател, класик на късия разказ – автор на осем цикъла разкази. Твори и в областта на други белетристични жанрове  (повест и роман). Създава и три драми. Неговият разказ “Грехът на Иван Белин” е включен в Световна антология на късия разказ, съставена от Томас Ман. Йовкови творби са преведени на близо 40 езика.
    Постоянната музейна експозиция за Йордан Йовков се намира в дом-паметник „Йордан Йовков“, открит през 1980 г. по повод на стогодишнината от рождението на белетриста. Музеят е най-големият и единствен по рода си център в България, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на Йордан Йовков.  
    Родната къща на Йовковата съпруга Деспина Колева също е запазена. В трите помещения на сградата е пресъздадена обстановката от началото на ХХ в. Особен интерес представлява „голямата стая“, където на 15.12.1918 г. Йовков се венчава с Деспина. Тук белетристът започва да пише и първата си следвоенна творба – повестта „Жетварят“.

 

    „А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите ѝ не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете страни от хора и вдигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице – от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава.“

Из разказа „Албена“ от Й. Йовков

 

 

   .JPGDom pametnik new ekspoziciq_5.jpgIMGP8013.JPGIMGP8051.JPGIMGP8084.JPGJovkov_001.jpgJovkov_004.jpgJovkov_005.jpgJovkov_006.jpgJovkov_007.jpgJovkov_008.jpgJovkov_009.jpgJovkov_010.jpgJovkov_011.jpgJovkov_012.jpgJovkov_014.jpgkashta-IMGP6939.JPG


 

 

 


ДОРА ГАБЕ (1888 – 1983)


    Българска поетеса и преводачка. Твори и в областта на детската литература. Автор на книгите: “Теменуги” (1908 г., дебютна стихосбирка), “Някога” (1924 г.), “Малкият добруджанец” (1927 г.), “Земен път” (1928 г.), “Лунатичка” (1932 г.), “Почакай, слънце!” (1967 г.), “Глъбини” (1976 г.), “Светът е тайна” (1982 г.) и др.
    Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски,  гръцки език творби на А. Мицкевич, М. Конопницка, С. Виспянски, К. Тетмайер, Ю. Словацки, Ян Каспрович, Х. Сенкевич, К. Чапек, Я. Рицос и др.
    Музейната експозиция за поетесата се намира в дом-паметник “Йордан Йовков”.

 

Dora_Gabe_001.jpgDora_Gabe_002.jpgDora_Gabe_003.jpgDora_Gabe_004.jpgDora_Gabe_005.jpgDora_Gabe_006.jpgDora_Gabe_007.jpgDora_Gabe_008.jpgDora_Gabe_009.jpgDora_Gabe_010.jpg


 

 

 

 

АДРИАНА БУДЕВСКА (1878 – 1955)


    Българска драматична актриса, родена в град Добрич. Нейната дейност е свързана със зараждането и утвърждаването на професионалния театър в България в края на ХІХ в. За около 25 години сценична работа А. Будевска пресъздава над 100 роли: Офелия от “Хамлет” и Дездемона от “Отело” на Шекспир, Луиза от “Коварство и любов” и Амалия от “Разбойници” на Шилер, Нора от “Куклен дом” на Ибсен, Настася Филиповна от “Идиот” на Достоевски, Рада от “Под игото” и мн. др.
    През 1976 г. родната къща на бъдещата драматична актриса е превърната в музей. В нея е пресъздаден  интериорът от времето, когато А. Будевска живее в Добрич (1878–1893 г.).

 

A_Budevska_001.jpgA_Budevska_002.jpgA_Budevska_003.jpgA_Budevska_004.jpgA_Budevska_005.jpgA_Budevska_006.jpg


 

 

 


АНАСТАС ПЕТРОВ (1899 – 1978)


    Един от създателите на българския балет. Роден е в Добрич. От 1927 до 1935 г. той е единственият танцьор в Софийската народна опера и единственият солист както в оперните представления, така и в първите самостоятелни балетни спектакли. Анастас Петров е сред първите балетни педагози в България. Неговата балетна школа просъществува от 1927 до 1944 г.

 

A_Petrov_001.jpgA_Petrov_002.jpgA_Petrov_003.jpgA_Petrov_004.jpgA_Petrov_005.jpgA_Petrov_006.jpg


 

 

 


ПЕТЪР ДАЧЕВ (1896 – 1967)


    Български художник, илюстратор, художествен критик и публицист. Урежда четири самостоятелни изложби в София: първа – 1924 г.; втора – 1929 г.; трета – 1948 г.; четвърта – 1964 г. Сътрудничи на сп. “Изкуство”, в. “Народна култура”, в. “Литературен фронт” и други със статии, рецензии и критики.  Автор е на монографии за Оноре Домие (1957 г.) и за Екатерина Савова-Ненова (1966 г.), както и на книгата “Непознатият Цариград” (1943 г.), илюстрирана от него.

 

P_Dachev_001.jpgP_Dachev_002.jpgP_Dachev_003.jpgP_Dachev_004.jpgP_Dachev_005.jpgP_Dachev_006.jpgP_Dachev_007.jpgP_Dachev_008.jpgP_Dachev_009.jpgP_Dachev_010.jpgP_Dachev_011.jpgP_Dachev_012.jpgP_Dachev_013.jpgP_Dachev_014.jpgP_Dachev_015.jpgP_Dachev_016.jpgP_Dachev_017.jpgP_Dachev_018.jpgP_Dachev_019.jpg