ЕТНОГРАФИЯ

 

    Добруджа е интересен обект за етнографски, фолклорни и диалектоложки проучвания. Особената историческа съдба на тази българска област обуславя голямото разнообразие на етнографски групи, които в продължение на няколко века съжителстват в тесен културно-битов контакт. Те съхраняват до късно своите регионални традиции, пренесени от Тракия, Балкана и Северна Добруджа. Едновременно с това, в резултат на взаимовлиянието помежду си, изграждат единна материална и духовна култура, характерна само за тази част на България. Това предопределя богатството и разнообразието от музейни ценности, които се съхраняват във фондовете на отдел Етнография (над 15 000 експоната), както и натрупания научен архив с теренен материал за всички селища от Добрички регион.

 


 

 

 

ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА

 

е един от най-добре запазените архитектурни паметници от епохата на Българското Възраждане. Неин собственик е бил Димитър Друмев – богат търговец, преселен от Преслав. Строена през 1860г. от неизвестен майстор балканджия, тя се отличава от традиционната добруджанска къща (фиг.1) в архитектурен и функционален план. През 1970г. нейната реставрация е завършена и е открита експозиция на добруджанския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век.
    Развитието на занаятите и търговията през епохата на Възраждането води до промяна в архитектурния облик на град Добрич и икономическото състояние на населението. Притежаването на голям и богато обзаведен дом е въпрос на престиж и висок социален статус. Експозицията показва как, макар и да запазва някои от белезите на традиционното жилище, градската къща от началото на ХХ век има вече нова организация на вътрешното пространство. Появяват се търговски кантори, домашни работилници и салони за гости. Интериорът постепенно придобива характерния за епохата европейски стил, който съжителства с традиционния бит в една своеобразна еклектика – ниски миндери и виенски мебели, вълнени сукмани и чохени контошчета с рокли от тафта и коприна.
    Показаните облекла, тъкани и предмети на бита представят културата на българина, регионалната специфика на Добруджа на границата на две епохи.

 

Етнографска къща

 -.JPG .JPGEtnografska_Kashta_001.jpgEtnografska_Kashta_003.jpgEtnografska_Kashta_004.jpgEtnografska_Kashta_005.jpgEtnografska_Kashta_006.jpgEtnografska_Kashta_007.jpgEtnografska_Kashta_008.jpgEtnografska_Kashta_009.jpgEtnografska_Kashta_010.jpgEtnografska_Kashta_011.jpgEtnografska_Kashta_012.jpgEtnografska_Kashta_013.jpgEtnografska_Kashta_014.jpgEtnografska_Kashta_015.jpgEtnografska_Kashta_016.jpgEtnografska_Kashta_017.jpgEtnografska_Kashta_018.jpgEtnografska_Kashta_019.jpgEtnografska_Kashta_020.jpg

 

 

 

АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ НА ОТКРИТО „СТАРИЯТ ДОБРИЧ“

 

    Изграден в центъра на съвременния град, на мястото на някогашната Одун чаршия, вече тридесет години „Старият Добрич“ съхранява, представя и развива традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават една многовековна традиция. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти в различните работилници се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, кожухарство, златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век – символ на българския възрожденски град. Недалеч от нея е запазена Теке джамия от ХVІІ век. В комплекса са разположени кафене, кръчма, гостилница и хан, с които Старият Добрич не само представя архитектурата, бита и стопанското минало на града, но и дава възможност за отмора и развлечение.

 

АЕМО „Старият Добрич“

Staria_Dobrich_001.jpgStaria_Dobrich_002.jpg

 

 

 

КОЛЕКЦИИ:


Традиционно народно облекло

    Традиционното народно облекло, съхранявано в отдел “Етнография”, представя разнообразието на носиите, характерни за етнографските групи на територията на Добруджа от периода ХVІІІ–ХХ век. Колекцията впечатлява както със своя обем и оригиналност, така и със силно изразената си синкретичност – резултат от сложните етнокултурни взаимодействия в региона и заселването на големи групи население от Тракия, Балкана и Северна Добруджа.
    Мъжките носии принадлежат към типа на чернодрешното облекло. Женските се отнасят към сукманения тип, от който по-късно се оформят фустената и роклената разновидност – преходни форми към градското облекло.

Obleklo_001.jpgObleklo_002.jpgObleklo_003.jpgObleklo_004.jpgObleklo_005.jpgObleklo_006.jpgObleklo_007.jpgObleklo_008.jpgObleklo_009.jpgObleklo_010.jpgObleklo_011.jpg

Накити

    Традиционното народно облекло се допълва от накитите, които са не само декоративен елемент, но и предмет с апотропейно значение - израз на възрастов, семеен и социален статус. Разнообразни по предназначение, начин на изработка, материал, форма и украса, накитите в етнографската музейна колекция се отличават с висока художествена стойност и свидетелстват за приемствеността в развитието на многовековната народна култура.

Nakiti_001.jpgNakiti_002.jpgNakiti_003.jpgNakiti_004.jpgNakiti_005.jpgNakiti_006.jpgNakiti_007.jpgNakiti_008.jpgNakiti_009.jpg