АРХЕОЛОГИЯ

 

     Археологическите изследвания и разкопки в Южна Добруджа започват със създаването на Историческия музей в град Добрич през 1953 г. Те обхващат част от Западния черноморски бряг и неговия хинтерланд. Археологическите находища датират от късната новокаменна епоха (5 300 г. пр. Хр.) до края на ХІV в. сл. Хр., когато съществуването на Второто българско царство се прекратява от османското нашествие на Балканите и Югоизточна Европа. По време на проучванията са открити останки от много археологически култури, племена, етноси, народи и държави, възникнали и развивали се в тази част на Европейския континент през повече от шест хилядолетия. В културно-историческо отношение те дават обяснение на много въпроси, свързани с най-древните обитатели на Добруджа и Долния Дунав от периодите на новокаменната и каменно-медната епоха (неолит и енеолит), бронзовата и желязната култура, тракийската древност, елинистическото и римското време, ранната византийска епоха и създаването и развитието на Българската държава. Изследвани са повече от 100 археологически находища с различна хронология  и културна принадлежност. В тях са открити голям брой находки и музейни експонати, уникална архитектура, култови и погребални съоръжения и цели некрополи от различни периоди.
    Проучените вече, или пък все още в процес на разкопки, археологически находища, а и някои единични находки от Южна Добруджа, успешно запълват голяма част от съществуващите празнини в най-старата история на Североизточна България и Долния Дунав. Резултатите от тях, освен чисто научно, имат и оригинално музейно значение. В това отношение Регионалният музей в Добрич вече притежава богати колекции от уникални за тази част на Европа праисторически, антични и средновековни археологически ценности. Те са в основата на създадената през 2002 г. експозицзия “Археология на Добруджа”, която представя в хронологическа последователност най-представителните археологически експонати и колекции от музейните фондове.

 


 


ПРАИСТОРИЯ

 

    Важно място в археологията на региона принадлежи на праисторическата селищна могила, разположена на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. Това място е обитавано, с незначителни прекъсвания, от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. до края на Първото българско царство (1018 г. сл. Хр.). Ето защо специалистите с право го определят като “еталонен” за земите на Добруджа, Долния Дунав и Югоизточна Европа археологически обект. В неговите културни пластове бяха разграничени: търсената десетилетия от изследователите първа фаза “Блатница” на неолитно-енеолитната култура Хаманджия; най-старата каменна архитектура в континентална Европа и най-големият (до този момент) праисторически некропол в света.

 

Големия остров

01_The_Big_Island.jpg02_The_Big_Island.jpg03_The_Big_Island.jpg04_The_Big_Island.jpg05_The_Big_Island.jpg06_The_Big_Island.jpg07_The_Big_Island.jpg08_The_Big_Island.jpg

Инструменти

01_Instruments.jpg02_Instruments.jpg03_Instruments.jpg04_Instruments.jpg

Керамика

01_Pottery.jpg02_Pottery.jpg03_Pottery.jpg04_Pottery.jpg05_Pottery.jpg06_Pottery.jpg07_Pottery.jpg08_Pottery.jpg09_Pottery.jpg10_Pottery.jpg11_Pottery.jpg12_Pottery.jpg13_Pottery.jpg14_Pottery.jpg

Идоли

Idols_001.jpgIdols_002.jpgIdols_003.jpgIdols_004.jpgIdols_005.jpgIdols_006.jpg

Накити

Jewellery_023.jpgJewellery_024.jpgJewellery_025.jpgJewellery_026.jpgJewellery_027.jpgJewellery_028.jpgJewellery_029.jpgJewellery_030.jpgJewellery_031.jpgJewellery_032.jpgJewellery_033.jpg

 

 

АНТИЧНА КУЛТУРА  XII В. ПР. ХР. – V В. СЛ. ХР.

 

    През желязната епоха вътрешността на Добруджа е обитавана от трако-гетско население, но стратегическото й разположение и природни дадености обуславят присъствието и на други етноси: кимерийци, скити, сармати и келти. По същото време по Западния черноморски бряг възникват и  множество старогръцки градове-колонии. В музейните фондове се съхраняват повече от  1 000 експоната от това време, като най-голяма част от тях са придобити при разкопките на  големия тракийски некропол край селата Крагулево и Черна, Добричко.
    Към края на I в. сл. Хр.  територията на Добруджа е включена в състава на Римската империя като провинция “Малка Скития”. През този период се развива инфраструктурата, строят се нови пътища, крепости и градове. Най-големият укрепен център от това време в провинция “Скития” е късноантичният град Залдапа, локализиран при днешното село Абрит, Добричко. От този период в музея се съхранават над 1 000 експоната, сред които и уникалната, изработена от слонова кост, култова ръка от село Красен.

 

Желязна епоха

jel_Epoha_001.jpgjel_Epoha_002.jpgjel_Epoha_003.jpgjel_Epoha_004.jpgjel_Epoha_005.jpgjel_Epoha_006.jpgjel_Epoha_007.jpgjel_Epoha_008.jpgjel_Epoha_009.jpgjel_Epoha_010.jpg

Елинистическа епоха

Elinizam_001.jpgElinizam_002.jpgElinizam_003.jpgElinizam_004.jpgElinizam_005.jpgElinizam_006.jpgElinizam_007.jpgElinizam_008.jpg

Римска епоха

Rimska_Epoha_001.jpgRimska_Epoha_002.jpgRimska_Epoha_003.jpgRimska_Epoha_004.jpgRimska_Epoha_005.jpgRimska_Epoha_006.jpgRimska_Epoha_007.jpgRimska_Epoha_008.jpgRimska_Epoha_009.jpgRimska_Epoha_010.jpgRimska_Epoha_011.jpgRimska_Epoha_012.jpgRimska_Epoha_013.jpgRimska_Epoha_014.jpgRimska_Epoha_015.jpgRimska_Epoha_016.jpg

Велико преселение

Veliko_Preselenie_001.jpgVeliko_Preselenie_002.jpg

 

 

 

СРЕДНОВЕКОВИЕ VII–XIV В. СЛ. ХР.

 

    В края на Великото преселение на народите на територията на Добруджа се установяват български племена. Следи от тяхното присъствие се откриват в селищата и некрополите при селата Топола, Дуранкулак, Хитово, Бдинци, Красен, Черна и др. Сред тях с богатството и разнообразието на съдовете от гробния инвентар се откроява некрополът при село Топола. Той се свързва и с най-големия, открит досега, керамичен производствен център от времето на Първото българско царство. Интерес предизвиква и проученият при село Одърци некропол, който се свързва с присъствието на къснономадските племена  печенеги, узи и яси в Добруджа. Сред неговите богати погребални дарове преобладават накитите от сребро, бронз, стъкло и кост, което го прави уникален за територията на България.
    Във фондовете на музея се съхраняват над 2000 предмета от периода на Ранното средновековие.
През периода ХІІ–ХІV в. вътрешността на Южна Добруджа е по-слабо населена. Най-интензивен е животът в крепостите и селищата по Дунавския бряг, Черноморското крайбрежие и долината на река Батова. В началото на ХІV в. тези земи се превръщат в център на Добруджанското деспотство. Първоначално резиденцията на неговите владетели е Карвуна, а по-късно – крепостта Калиакра. В Исторически музей – Добрич се съхраняват част от археологическите находки, открити при разкопките на Калиакра. Сред тях са: сребърните, позлатените и златните обици и наушници от некропола и глинените съдове от крепостта, украсени в техника “сграфито”.
    В музейните фондове присъства и една от най-големите в България колекции от късносредновековно оръжие – мечове и боздугани от ХІІ–ХV в.

 

Ранно средновековие

Ranno_srednovekovie_001.jpgRanno_srednovekovie_002.jpgRanno_srednovekovie_003.jpgRanno_srednovekovie_004.jpgRanno_srednovekovie_005.jpgRanno_srednovekovie_006.jpgRanno_srednovekovie_007.jpg

Номади

Nomadi_001.jpgNomadi_002.jpgNomadi_003.jpgNomadi_004.jpg

Късно средновековие

Kasno_srednovekovie_001.jpgKasno_srednovekovie_002.jpgKasno_srednovekovie_003.jpgKasno_srednovekovie_004.jpgKasno_srednovekovie_005.jpgKasno_srednovekovie_006.jpgKasno_srednovekovie_007.jpgKasno_srednovekovie_008.jpgKasno_srednovekovie_009.jpgKasno_srednovekovie_010.jpgKasno_srednovekovie_011.jpgKasno_srednovekovie_012.jpgKasno_srednovekovie_013.jpgKasno_srednovekovie_014.jpgKasno_srednovekovie_015.jpg