НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ В СВЕТА!

 

На повече от 6000 години.


 

„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години...“

 Проф. Колин Ренфрю, Саутхамптън, Великобритания

 

   Думите на известния британски професор са истина. Но истина към далечната 1972 година, когато е открит Варненския енеолитен некропол. Седем години по-късно (1979 г.) на западния бряг на Дуранкулашкото езеро беше открит друг праисторически некропол, който сега се номинира като най-голямото известно такова явление в света. Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов – откриха в него 1 204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медната епоха бяха открити много накити от злато, мед, спондилус и денталиум. Особен интерес представлява намерената в гроб №165 златна спирала – женска игла за коса – която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха. А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. Тук е мястото да се каже, че земите на Западното черноморие са мястото, където възниква най-древната металургия в човешката история. И затова специалистите с право говорят за най-старото обработено злато в праисторическия свят.

 

Златни накити от некропола на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Средна и късна медно-каменна епоха. Втора половина на V хилядолетие пр. Хр.Златен антропоморфен амулет от гроб №694 от некропола в Дуранкулак. Лице. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.Златен антропоморфен амулет от гроб №694 от некропола в Дуранкулак. Гръб. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.Част от златна спирала (игла за коса) – гроб на жена №165 от некропола в Дуранкулак. Среден енеолит.Част от златна спирала (игла за коса) – гроб на жена №165 от некропола в Дуранкулак. Среден енеолит.Огърлица от златни и халцедонови маниста от гроб №211 от некропола в Дуранкулак. Късен енеолит – култура Варна І.Златни обеци – отворени халки от некропола в Дуранкулак. Различни гробове. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.Златно гвоздейче, част от обеца-халка от гроб № 558 от некропола в Дуранкулак. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.Нанизи от златни, малахитови и маниста от черен минерал от некропола в Дуранкулак. Различни гробове. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.Биконично златно манисто от сграда № 18 на селищната могила „Големия остров” – VІ хоризонт. Късен енеолит – култура Варна І.

 

  Усвояването на металургията и металообработката на злато и мед изисквало специални знания и умения. Това обуславя появата на първите истински майстори (занаятчии) – ковачите. Владеенето на особени „тайни“ знания, превръщащи парчето руда в сечиво или украшение, предполага и високата обществена репутация на занаятчиите, породена от умението им да владеят природните стихии – огън и вода.
  От дълбока древност металите са били събирани, използвани и обработвани като самородни, т. е. като природен продукт. За причините, които слагат началото на най-старата металургия все още може само да се гадае (понякога се и спекулира). Но едва ли е без значение обстоятелството, че находищата от самородни мед и злато са били рядкост, изчерпвали са се бързо, или пък са ставали недостъпни по някакви други причини.
  Впечатляващите находки от мед и злато с голяма доза сигурност потвърждават възможността за появили се вече по това време в района на Западното черноморие добре организирани общности, стоящи високо над родовообщинната структура и намиращи се на прага на ранната държава и възникването на писмеността. Очевидно става дума за нова обществена организация, непозната до момента, което е провокирало изследователи от ранга на Колин Ренфрю духовито да я номинират като „общество на вождовете“.